Белинда въздъхна.
— Аз не съм като теб. Откакто напуснах Лондон, всичко ми се струва дразнещо и неудобно. Дори Уин очевидно се впусна с ентусиазъм в това начинание и се радва на всичко. Какво ми има на мен, че не мога да съм такава?
Сабрина отметна глава назад и се разсмя тихо, облекчена, че дъщеря й нямаше по-сериозни тревоги.
— Скъпа моя, на теб ти няма нищо. Ти си точно такава, каквато се очаква да бъдеш — добре възпитана млада дама, дъщеря на маркиз, която разбира положението си в обществото и света. Вината, дете мое, не е у теб, а у мен. Аз съм онази, която не е такава, каквато изглежда. Онази, която никога не е оправдавала очакванията на останалите.
Белинда сви объркано вежди.
— Не разбирам. Ти винаги си била образец на почтеност.
Сабрина сви рамене.
— Преструвка. От години се преструвам за пред обществото, че съм жена, която всички смятат за почтена. И не съжалявам за поведението си. Страхувам се обаче, че свободата, която опитах по време на това пътешествие, ме промени завинаги. Чувствам се такава, каквато бях преди много години. — Тя поклати глава. — Не мога да се откажа отново от тази жена. Но ти, скъпа, си точно такава, каквато трябва да бъдеш. И ние с Ерик те обичаме.
— Благодаря ти, мамо. — Белинда се умълча. — И все пак ми се струва, че по някакъв начин съм те разочаровала. — Очите й грейнаха. — Ами ако аз… ами… може би… — тя си пое дълбоко дъх — също облека мъжки дрехи?
На лицето й беше изписано любопитство и Сабрина потисна желанието си да се ухили.
— Само ако смяташ, че ще ти бъде приятно да го направиш.
Белинда изправи рамене, сякаш нещо толкова просто като смяната на дрехите й беше огромно предизвикателство, което изискваше невероятна смелост.
— Мисля, че ще ми бъде, мамо.
— Лейди Сабрина — прекъсна ги напрегнатият глас на Ерик. Той спря коня си и Сабрина направи същото. — Не искам да ви тревожа, но ми се струва, че срещу нас се движат ездачи. — Той кимна към едно възвишение пред тях.
Сабрина затаи дъх. Над възвишението се издигаше облак прах. Тя дочу слабия тропот на конски копита в далечината. Звукът ставаше все по-силен с всяка измината минута.
— Какво ще правим, Ерик? — попита тревожно Белинда. Дори Уин изглеждаше разтревожена.
— Това не може да са същите мъже, които ни отвлякоха, нали?
— Или още по-лоши от тях — промълви Сабрина. Ерик се наведе към нея и я заговори тихо, за да го чуе само тя.
— Мисля, че нямаме много възможности. Не можем да се върнем там, откъдето дойдохме. Който и да се намира на възвишението, ще ни забележи само след няколко секунди и не виждам как бихме се измъкнали. За съжаление, аз не съм въоръжен.
Ножът на Уин, който Сабрина беше прибрала в ботуша си, беше слаба утеха. Тя можеше само да се надява, че онези, които се приближаваха към тях, не бяха нито похитителите, нито някакви други кръвожадни обитатели на пустинята. Сабрина обаче се страхуваше, че надеждите й бяха напразни. Ерик беше прав — те нямаха много възможности.
Тя си пое дълбоко дъх и овладя ръцете си да не треперят. Независимо какво щеше да се случи, нямаше да отстъпи пред страха. Сабрина можеше да застане смело срещу всичко.
Ездачите се появиха и се отправиха към тях.
Тя стисна здраво юздите и захапа долната си устна.
— Мътните да ме вземат.
Глава седемнадесета
— Къде беше, в името на всичко свято? — изрева Никълъс над тропота на конските копита Той спря коня си толкова близо до нея, че Сабрина забеляза маранята, която се вдигаше над животното. — Не знаеше ли колко е глупаво да изчезваш посред нощ в проклетата пустиня? Нямаш ли разум, жено? — Сабрина смътно забеляза, че Мат и една група водачи и слуги на камили придружаваха Никълъс.
— Виждам, че сте открили конете — каза спокойно тя.
— Проклетите коне могат да вървят право в ада. — Очите му блестяха гневно. — Все още не си отговорила на въпроса ми. Е?
Може би беше поради ужасната горещина. Може би беше поради изтощението й. А може би беше поради начина, по който графът се държеше с нея. Независимо от причината, нещо в Сабрина се пречупи. Тя нямаше намерение да търпи да бъде обвинявана, че е извършила нещо нередно.
Сабрина се изправи на седлото си, погледна го със спокойствието, постигнато след толкова много години на опит, и се усмихна хладно.