— Е, какво?
Никълъс я погледна, сякаш не вярваше на ушите си. Тя посрещна погледа му спокойно и хладно, сякаш го предизвикваше да продължи.
— Никълъс, беше ужасно — намеси се Уин. — Ние бяхме отвлечени, измъкнати буквално от леглата си…
— От най-ужасните хора — присъедини се към нея Белинда. — Те ни затвориха в онази отвратителна дупка с мъртви тела.
— Мъртви тела? — Гневът му се смеси с объркване.
— Дупка за мумии — обясни Уин.
— Какво представлява дупката за мумии? — попита любопитно Мат.
Уин си пое дълбоко дъх и започна да обяснява.
— Дупката за мумии е…
— Тишина! — изрева Никълъс над всички. — Ерик, вярно ли е това?
— Напълно, сър. Те са преживели голямо премеждие.
Белинда хвърли изпълнен с обожание поглед на годеника си.
— И Ерик ни спаси. Той беше великолепен.
Никълъс се обърна към Сабрина с тревога в очите.
— Защо не ми каза веднага за това?
— А ти защо не ми даде тази възможност? — Тя отмести поглед и подкара коня си в тръс в посоката, от която се беше появил Никълъс, без да се обръща, за да види дали останалите я следваха. Когато стигна на върха на възвишението, Сабрина забеляза лагера и се насочи към него.
— Майко… — започна колебливо Белинда. Сабрина въздъхна.
— Сега не ми е до разговори.
— Но, майко, лорд Уайлдууд беше…
— Белинда! — Гласът на Сабрина изплющя като камшик. — Моля те!
Дъщеря й млъкна и Сабрина заби пети в хълбоците на коня си. Животното сякаш усети раздразнението й и реагира незабавно. След няколко минути те вече се намираха в лагера.
Слугите помогнаха на Белинда да слезе от коня, а Сабрина скочи сама от седлото. Тя се облегна на коня, затвори очи и вдъхна дълбоко въздуха, който й се струваше толкова сладък сега, когато вече беше свободна отново.
— Мисля, че е необходимо едно извинение.
Сабрина отвори рязко очи при думите на Никълъс.
Тя се изсмя остро.
— Нямам намерение да ти се извинявам. Никълъс кимна.
— Несъмнено, но аз смятам да ти се извиня. Мисля, че си извадих някои прибързани заключения.
— О? — Сабрина присви очи. Тя нямаше намерение да го улеснява в това признание. — И какви бяха тези заключения?
— Реших, че двете със сестра ми сте тръгнали сами да търсите конете.
Тя повдигна скептично вежди.
— Това би било извънредно глупаво.
— Така е, наистина. — Той прокара уморено ръка през разрошената си коса.
Едва сега Сабрина забеляза как изглеждаше съпругът й. Явно той също не беше спал. Въпреки това тя изпита някакъв неразумен гняв, който се дължеше на умората и на думите му.
— И според теб аз съм глупава, така ли?
— Дявол да го вземе, Сабрина. Какво друго можех да си помисля? От мига, в който те видях за първи път, ти се държиш непредсказуемо, да не казвам упорито, и да, аз смятам, че глупаво е доста точно описание на някои твои постъпки.
Тя се вбеси.
— Какво толкова глупаво съм направила?
— Какво си направила ли? — На лицето му се изписа удивление. — Първо се опитваш да заминеш за Египет, без да кажеш на никого къде отиваш и защо. След това се събираш с един мъж с непочтено минало, който вероятно е някакъв проклет контрабандист и на всичкото отгоре е гаден американец. И през цялото време не обръщаш внимание на основните изисквания за прилично поведение и облекло. И правиш всичко това заради някакъв документ, чиято достоверност е твърде съмнителна.
Сабрина го гледаше гневно и се ядосваше още повече, защото думите му бяха опасно близо до истината.
— Несъмнено е доста трудно човек да бъде женен за една толкова глупава жена като мен.
— А това е още едно нещо. — Той я сграбчи за ръката, дръпна я към себе си и я погледна с буреносен поглед. — Ти се омъжи за един мъж, когото едва познаваше, само защото той те ядоса. Защото нарани гордостта ти. Това наистина беше глупава постъпка. И да, Сабрина, понякога е трудно. Понякога е много трудно.
Тя го гледаше вцепенена от думите му. Сабрина почувства как я обзема тревога. Това, което й казваше той, потвърждаваше най-лошите й страхове. Очевидно Никълъс съжаляваше за постъпките си. Съжаляваше, че се беше оженил за жена, която се бе оказала много по-различна от идеалната съпруга, която бе търсил. В гърлото й се загнезди буца. Тя стисна юмруци и ноктите й се забиха в дланите. Сабрина беше свързана с този мъж, без съмнение завинаги. Мъж, който не само че не я обичаше, но и я намираше за бреме. За бъдещето, което тя си представяше с него, нямаше почти никаква надежда.