— Така ли? — презрително каза Кармоди. — За мен ти си само сбирщина от разнородни части. Имаш италиански площад, няколко типични гръцки постройки, катедрали в готически стил, стар нюйоркски жилищен блок, калифорнийска закусвалня и бог знае още какво. Къде ти е уникалността?
— Уникална е самата комбинация — поясни Градът. — Съставните ми части не са анахронизми, макар че са от отминали епохи. Всяка една символизира определено нещо и като такава е напълно уместна в щателно обмисления план. Не бихте ли желали малко кафе? Или сандвич и пресни плодове?
— Кафе, моля.
Разреши на Белведере да го отведе до кафенето на ъгъла. Заведението приличаше като две капки вода на салон от времето на Веселите Деветдесет години — от механичното пиано до тъмните стъкла. Както и всичко останало в града, то беше изрядно чисто и съвършено безлюдно.
— Приятна атмосфера, нали? — попита Белведере.
— Като за любител става — подхвърли Кармоди.
На масичката се появи поднос от неръждаема стомана, върху който имаше чаша разпенено капучино. Кармоди отпи една глътка.
— Хубаво ли е? — поинтересува се Градът.
— Да, бих казал, че е прилично.
— Гордея се с кафето си — тихо промълви Градът. — И с умението си да готвя. Не искате ли да ви приготвя нещо? Омлет? Или суфле?
— Не искам — отряза Кармоди. Отлепи се от облегалката и въздъхна. — Значи ти си образцовият град?
— Да, имам честта да бъда образцов — отзова се Белведере. — При това съм последният и, смея да твърдя, най-добрият модел. Създаден съм от обединена група изследователи от Йейлския и Чикагския университет със субсидиите на фонда „Рокфелер“. С детайлната разработка се занимаваха преди всичко в Масачузетския политехнически институт, макар че отделни проблеми се решаваха в Принстън и в корпорация „PEND“. Строителните работи пое „Дженерал Илектрик“, а проектът бе финансиран от „Форд“, фонда „Карнеги“ и още няколко организации, пожелали да останат анонимни.
— Любопитна историйка — Каза Кармоди с оскърбителна небрежност. — Това там отсреща не е ли готическа катедрала?
— Не. Видоизменена романска църква, разчетена за всички вероизповедания. Вместимост триста човека.
— Не бих казал, че са много за това огромно здание.
— Точно според замисъла. Целта ми беше да съчетая внушителното и уюта.
— Между другото, къде са жителите на този град?
— Всички си отидоха — скръбно съобщи Белведере. — Напуснаха ме.
— Защо?
След кратка пауза Градът отговори:
— Между мен и населението имаше известно разминаване, или по-скоро недоразумение. Впрочем не — цял ред недоразумения. Подозирам, че и подстрекателите са изиграли своята роля.
— Какво точно стана?
— Не знам — каза Белведере. — Наистина не знам. Просто в един прекрасен ден всички си отидоха. Представете си само!… Но аз съм уверен, че ще се върнат.
— Съмнявам се — вметна Кармоди.
— Сигурен съм! А защо вие не останете тук, мистър Кармоди?
— Честно казано, в момента не мога да отговоря на този въпрос.
— Добре, помислете. Но си представете само — най-съвременният град на света е изцяло на ваше разположение!
— Звучи съблазнително — кимна Кармоди.
— Решавайте. По-лошо няма да стане — увещаваше го Градът.
— О’кей, съгласен съм.
Белведере определено го заинтригува. И все пак усещаше тревога. Искаше да разбере защо са си тръгнали обитателите му.
По настояване на Града, Кармоди прекара нощта в хотел „Георг V“, в разкошен апартамент за младоженци. На сутринта му сервира закуската на балкона и я озвучи с квартет от Хайдн. Утринният въздух беше великолепен. Кармоди никога не би се сетил, че е от градската климатична инсталация, ако Белведере не му беше казал.
След като закуси, той се изтегна в креслото и се зае да разглежда западния район на Града — страхотна плетеница от китайски пагоди, виетнамски мостчета, японски канали, зелени бирмански хълмове, калифорнийски паркинги, нормандски кули и тем подобни красоти.
— Отличен изглед — одобри той.
— Радвам се, че ви харесва — веднага се отзова Градът. — Проблемът със стила мъчеше специалистите още от първия ден на зараждането ми. Някои настояваха за съгласуваност, искаха хармонични форми, преливащи се в едно цяло. Но образцовите градове почти всички са такива — еднообразни, скучни творения на един човек или на група хора. Истинските са съвсем различни.
— Ти самият в известна степен не си истински, нали? — попита Кармоди.
— Разбира се! Но не се опитвам да го крия. Аз не съм някакъв фалшив „град на бъдещето“ или псевдофлорентинска глупост. От мен се иска да бъда практичен и функционален, като в същото време запазя и своята оригиналност.