„През ключалката“ беше толкова популярно шоу, че се бе развило като нещо близко до старата идея за мрежа — предпазено от непредвидени резултати и обградено от периферии, всяка от които беше проектирана да отклони зрителя от критичното ядро, познатия и надежден кървав жертвеник, който един от мексиканските колеги на Лани наричаше „Димящо огледало“.
Беше невъзможно да работиш в „През ключалката“ без усещане за участие в историята, или иначе казано, в онова, което Кати Торънс би казала, че е заменило историята. Самата „През ключалката“, подозираше Лани, вероятно беше една от онези по-големи нодални точки, които той понякога се улавяше, че се опитва да си представи, информационна особеност, отваряща се в някаква невъобразимо по-дълбока структура.
В своето търсене на по-малки нодални точки от типа, който Кати го изпращаше да открие в DAT Америка, Лани вече беше въздействал върху резултатите на общински избори, пазара на патентовани генни доставки, законите за аборта в щата Ню Джърси и развитието на възторжено проевтаназия движение (или самоубийствен култ, зависи) наречено „Спри в непрогледния мрак“, да не споменаваме живота и кариерите на няколко дузини различни знаменитости.
Невинаги по най-лошия начин от гледна точка на това, което обектите на шоуто бяха пожелали за себе си. Материалът на Кати за Дуковете на Взрива, разобличаващ особеното пристрастие на групата към иракска зародишна тъкан, направи следващия им албум платинен (и доведе до открити процеси и публични обесвания в Багдад, но той допускаше, че поначало животът там е труден).
Самият Лани не беше зрител на „През ключалката“ и подозираше, че това е било в негова полза, когато бе кандидатствал за изследовател. Той нямаше също така и твърдо мнение за шоуто. Приемаше го, доколкото изобщо бе мислил за него, като нещо, което съществува. „През ключалката“ беше начинът, по който се правеха определен тип новини. „През ключалката“ беше мястото, където работеше.
„През ключалката“ му позволяваше да прави единственото нещо, за което имаше уникална дарба, затова той съумяваше да се въздържа от това да мисли за причини и последици. Дори сега, опитвайки се да обясни мотивите си на внимателния господин Ямазаки, му се стори трудно да усети ясно някакво чувство за отговорност. Богатите и известните, бе казала веднъж Кати, рядко са станали такива случайно. Възможно бе да са едното или другото, но много рядко, случайно, и двете.
Знаменитостите, които не бяха нито едното от двете, бяха нещо друго и Кати ги разглеждаше като кръстове, които тя трябва да носи: масов убиец например или родителите на последната му жертва. Нямаха блясъка на звезди (макар че тя винаги таеше надежда за убийците, чувствайки, че поне имат потенциал).
Кати искаше другия тип, насочваше вниманието на Лани и на още тридесетина други изследователи към по-интимните страни от живота на тези, които бяха преднамерено или поне умерено известни.
Алисън Шайърс въобще не беше известна, но мъжът, за който Лани потвърди, че има връзка с нея, беше достатъчно известен.
И тогава на Лани започна да му се изяснява нещо.
Алисън Шайърс знаеше някак си, че той беше там и гледаше. Сякаш го усещаше как се вторачва в полето от информация, което отразяваше нейния живот. Поле, чиято повърхност бе направена от всички онези малки парченца, които бяха архивът на нейното ежедневие, така както бяха регистрирани в дигиталната материя на света.
Лани започна да вижда оформяща се нодална точка върху отражението на Алисън Шайърс.
Тя щеше да се самоубие.
6. ДРНХ
Чиа беше програмирала своя Музикален учител да има влечение към мостове. Той се появяваше в нейната виртуална Венеция винаги когато тя пресичаше някой мост с умерена скорост: строен млад мъж с бледосини очи и склонност да носи дълги висящи палта.
Той беше предмет на погледни-и-почувствай действие, в своята бета версия, когато адвокати, представящи уважаван британски певец, бяха заявили, че дизайнерите на Музикалния учител са използвали сканирани образи на техния клиент като много млад. Това беше уредено извън съда и всички по-късни версии, включително и тази на Чиа, бяха внимателно направени много по-общи. (Келси й беше казала, че това основно е било свързано със смяната на едното му око, но защо само едното?)