Лани срещна жена, която каза, че е редактор на лампи за дизайнерска къща в Сан Франциско. Вторник вечер. От три часа вече беше в Мексико. Пиеше на бара във фоайето.
Той я попита какво означава това — да редактираш лампи. Лани наскоро бе забелязал, че само хората, чиято работа той не би искал, имаха титли, които ясно я описваха. Ако хората го питаха какво работи, той казваше квантитативен аналитик. Не се опитваше да обяснява нодалните точки или теориите на Кати Торънс за известността.
Жената отговори, че компанията й произвежда мебели и аксесоари за кратка употреба, по-специално лампи. Реалното изработване се извършвало на най-различни места, предимно в Северна Калифорния. Домашна промишленост. Един производител можело да сключи договор и да направи двеста гранитни основи, друг — да лакира двеста стоманени тръби в много специфичен нюанс на синьото. Тя извади бележник и му показа анимирани скици. Всички неща изглеждаха тънки и покрити с шипове и му напомняха за африканските насекоми, които беше виждал по канал „Природа“.
Дали тя ги беше проектирала? Не. Бяха проектирани в Русия, в Москва. Тя беше редакторът. Тя избираше доставчиците на съставните елементи. Тя ръководеше производството, транспорта до Сан франциско и сглобяването в бивша консервна фабрика. Ако проектите изискваха нещо, което не може да бъде осигурено, тя или намираше нов доставчик, или се договаряше за компромисно решение относно материала или изработката.
Лани попита на кого продават. На хора, които искали неща, които другите хора нямали, отвърна тя. Или които другите хора не харесваха? И това, съгласи се тя. Дали й харесваше? Да. Защото тя като цяло харесвала нещата, които правят руснаците, и й допадали хората, които изработвали елементите. Най-много, му каза тя, харесвала чувството да дава нещо ново на този свят, да гледа как скиците от Москва накрая се превръщат в предмети на пода от бившата консервна фабрика.
То е там, каза тя, някой ден и ти можеш да го погледнеш, да го докоснеш, да разбереш дали е добро, или лошо.
Лани обмисли това. Тя изглеждаше много спокойна. Сенките върху пода от полиран бетон се удължиха с почти видима бързина.
Той сложи ръката си върху нейната.
И да го докоснеш и да разбереш дали е добро, или лошо.
Точно преди зазоряване, редакторката на лампи спеше в леглото му, той гледаше извивката на залива от балкона на апартамента, луната беше млечна, прозрачна, почти изчезнала.
През нощта във федералния окръг, някъде на изток от тук, имало нападение с ракети и слухове за химически вещества, последното действие на един от онези неясни продължителни конфликти, които съставяха фона на неговия свят.
Птици се пробуждаха по дърветата около него — звук, познат му от Гейнсвил, от сиропиталището и онези утрини там.
Кати Торънс обяви, че е доволна от възстановяването на Лани. Каза, че изглежда отпочинал. Той пое към моретата на DAT Америка без коментар. Подозираше, че друго заминаване може да се окаже постоянно. Тя го гледаше по начин, по който опитен занаятчия би гледал ценен инструмент, който е показал първите признаци на износване.
Нодалната точка беше различна сега, въпреки че той нямаше думи да опише промяната. Преся многобройните фрагменти, които се бяха натрупали около Алисън Шайърс в негово отсъствие, опипвайки за източника на своето предишно убеждение. Прегледа музиката, която беше слушала, докато той беше в Мексико. Пусна всички песни в реда, в който тя ги беше заявила. Забеляза, че изборът й беше доста по-жизнен. Тя беше се преместила на друг провайдър, „Ъпфул Групвайн“, чийто безкрайно позитивен продукт беше музикалният еквивалент на канал „Добри новини“.
Направи списък на всичко, което беше купила през последната седмица, след като провери сумите срещу записите на кредитния й провайдър и неговите клиенти търговци. Стек бира, ножчета за бръснене, токайска отварачка за картонени кутии. Тя има токайска отварачка за картонени кутии? И тогава си спомни съвета на Кати, че това е частта от разследването, която е най-вероятно да доведе до сериозно пренасяне, моментът, в който близостта на изследователя с обекта може да доведе до загуба на перспективите.
— Често най-лесно е за нас да се идентифицираме на нивото на потребител, Лани. Ние сме пазарен вид. В един момент се улавяш да купуваш същата марка замразен грах като обекта. Внимавай!