Лани кимна, копнеейки тя да го остави да работи.
— Освен — тя раздели колене, така че той да я види как го казва — когато решим да унищожим някого.
Зад нея, оттатък анодираната решетка на Клетката, оттатък обрамчен правоъгълник от стъкло, който филтрираше всеки оттенък на замърсяване, небето над Бърбанк беше идеално чисто, като петно небесносиня боя, изпратено от доставчика на вселени.
Лявото ухо на човека беше поръбено с розова тъкан, гладка като восък. Лани се зачуди защо не е правен опит за козметична намеса.
— За да ме подсеща — каза човекът, проследявайки погледа на Лани.
— За какво?
— Да не забравям. Седнете.
Лани седна на нещо, смътно напомнящо стол — пригладена конструкция от черни дуралови тръби и ламиниран хексел. Масата беше кръгла, с размер приблизително на кормило. Зад синьото стъкло лижеше въздуха жертвено пламъче. Японецът с ризата на квадратчета и очилата с метални рамки примигваше непрекъснато. Лани загледа как другият мъж сяда и друго стройно столоподобно изчезва стряскащо под туловище като на сумист, с вид като че ли е съставено само от мускули.
— Справяме ли се с часовата разлика?
— Пия хапчета. — Лани си припомни тишината на орбиталната совалка и липсата на видимо движение.
— Хапчета значи — каза другият. — Хотелът добър ли е?
— Да. Готов съм за интервюто.
— Добре тогава. — Онзи разтърка енергично лице с покритите си с белези длани. Свали ги и се вгледа в Лани, като че ли го виждаше за пръв път. За да избегне погледа му, Лани се загледа в облеклото на мъжа — някакъв вид нанопорова куртка за упражнения, шита да стои свободно на по-дребен, но все пак много едър мъж. Без определен цвят в мрака на Процесът. Разкопчана до средата на гърдите. Опитваща се да удържи ненормалната телесна маса. Откритата плът беше нарязана и прекръстосана от белези, смайващи с разнообразието на формата и вида си като географска карта. — Е?
Лани вдигна поглед от белезите.
— Тук съм за интервю за работа.
— Така ли?
— Вие интервюиращият ли сте?
— Интервюиращият? — Двусмислената гримаса откри очевидна зъбна протеза.
Лани се обърна към японеца с кръглите очила.
— Колин Лани.
— Шиния Ямазаки. — Японецът протегна ръка и двамата размениха ръкостискане. — Говорихме по телефона.
— Вие ли ще проведете интервюто?
Вихрушка от премигвания.
— Извинявам се, не — отвърна събеседникът му. И добави: — Студент съм по екзистенциална социология.
— Не разбирам — каза Лани. Двамата отсреща не отговориха нищо. Шиния Ямазаки изглеждаше смутен. Едноухият се хилеше.
— Вие сте австралиец — обърна се Лани към едноухия мъж.
— Тасманче — поправи го той. — Бях на страната на Юга при Вълненията.
— Да започнем отначало — предложи Лани. — Парагон-Азия Дейтафлоу. От тях ли сте?
— Инат копеле.
— Върви си с другото — каза Лани. — Имам предвид професионално.
— Така си е. — Мъжът отсреща вдигна вежди, едната от които беше разсечена от засуканата розова нишка на белег. — Рез значи. Какво мислите за него?
— Имате предвид рокзвездата? — попита Лани след известна борба с проблема около контекста.
Кимване. Мъжът изгледа Лани колкото се може по-тежко.
— От Ло/Рез? Състава? — Полуирландец, полукитаец. Счупен и неоправен после нос. Издължени зелени очи.
— Какво мисля за него ли?
В мирогледа на Кати Торънс този певец беше заслужил специална неприязън. Тя го разглеждаше като живо изкопаемо, обидно оцеляло от по-ранна, по-нееволюирала ера. Той е едновременно страхотно и незначително известен, твърдеше тя, както е и страхотно и незначително богат. Кати разглеждаше известността като някакъв потаен флуид, универсален елемент, подобен на флогистона от древността. Нещо, което при създаването на вселената е било равномерно разпръснато из нея, но сега може да бъде концентрирано при известни условия около определени личности и техните кариери. Според Кати Рез просто се беше задържал прекалено дълго. Чудовищно дълго. Той поставяше под съмнение валидността на теорията й. Нарушаваше реда на хранителната верига. Сигурно нищо в нея не беше достатъчно голямо, за да го изяде — дори „През ключалката“. И докато съставът Ло/Рез издаваше продукти с възмутителна редовност и в най-различни медии, певецът им упорито отказваше да се самоунищожи, да убие някого, да се набърка в политиката, да си признае за интересен проблем с наркотици или за нестандартен вид сексуалност. Всъщност, да направи каквото и да било, подходящо за започване на човъркане в „През ключалката“. Блестеше не много силно, но постоянно и мъничко над обсега на Кати Торънс. Лани винаги беше смятал, че това е истинската причина тя да го мрази толкова.