Гледката, която се разкриваше през илюминатора, беше много интересна въпреки липсата на каквито и да е отличителни знаци върху повърхността. Самата планета според скромното мнение на извънземния не беше никак грозна — през цялото време пред очите му се редуваха планини, равнини, реки и езера, които или загадъчно се криеха под полупрозрачната покривка на белите водни пари, или се очертаваха измамно близо в кристално чистия въздух, разделящ ги от стъклото на илюминатора. Машината, с която се придвижваха, също заслужаваше да й се отдели известно внимание. През илюминатора се виждаше част от металното крило и можеше да се предположи, че под него са разположени мощни двигатели, ако се съдеше по двата бързо въртящи се пропелера. Тъй като летателният апарат беше съвсем симетричен, Ловецът предположи, че трябва да са четири на брой. Той не можеше да разбере със сигурност каква част от тяхната енергия се губи при отделянето на топлина и звук, но без всякакво съмнение можеше да се каже, че звукоизолацията на помещението беше отлична. Машината като цяло подсказваше, че тази раса очевидно е достигнала до доста високо ниво на техническото развитие, което го наведе на мисълта, че може би няма да е невъзможно да влезе в контакт с домакина си и да си осигури неговото активно съдействие при издирванията. Тази идея трябваше да се обмисли по-добре.
Извънземният имаше достатъчно време за размисъл, преди самолетът да започне да се снишава. Ловецът не можеше да види точно какво става отпред, а освен това машината навлезе почти веднага в плътен облак и по такъв начин той не доби никаква представа за мястото, където щяха да се приземят. Извънземният отбеляза още едно важно качество на тази раса — те или притежаваха сетива, които липсваха на Ловеца, или бяха способни да произвеждат доста сложни машини, тъй като кацането на сляпо беше толкова плавно, колкото и останалата част от полета. След като известно време се спускаше през непрогледните облаци, машината най-после излезе от тях и направи голям плавен завой. Извънземният видя през илюминатора огромен град, построен около просторен, претъпкан със странни водни съдове залив. В този момент монотонното бръмчене на двигателите премина във вой, изпод корпуса на самолета изскочиха широки двойни колесници и летателният съд се насочи към пистата за кацане.
Боб слезе от самолета, обърна се и погледна към огромната машина. По такъв начин Ловецът също успя да види внушителните й размери, както и да прецени детайлите на тази необикновена конструкция. Той нямаше представа каква е мощността на четирите обемисти двигателя, а следователно не можеше да прецени каква приблизителна скорост развива това возило, но след като видя как от огромния корпус се отделя топлина, за което съдеше по трептящия въздух над него, извънземният със сигурност можеше да каже, че при тази машина не са използвани феникс-конверторите, които се употребяваха от неговата раса. Каквато и да беше, тя вече на дело му беше показала, че може да изминава доста големи разстояния, без да се налага да каца за презареждане. След като слезе от самолета, Робърт премина през неизбежните формалности, свързани с получаването на багажа, и взе автобус, който го отведе до града, където момчето се поразходи, а след това отиде на кино. Ловецът остана запленен от зрелището. Когато Боб излезе от киносалона, навън все още беше ден. Момчето отиде до автобусната спирка, прибра багажа си, който беше оставило на гардероб, и взе друг автобус.
Оказа се, че е извънградски. Возилото ги изведе извън града и премина през няколко по-малки населени места. Когато слязоха от него, слънцето вече клонеше към залез. Малък страничен път с добре поддържани тревни площи от двете му страни ги изведе до едно възвишение, върху което беше разположена сграда или група от сгради — Ловецът не можеше да прецени с точност, тъй като позицията му за наблюдение не позволяваше това. Робърт нарами багажа си и се заизкачва към въпросната постройка. Извънземният се молеше денят вече да е привършил, защото и без това се беше отдалечил достатъчно от своя Дивеч. Оказа се, че горещите му молби не са били напразни.
Завръщането в училище, настаняването в нова стая, срещите със стари познати не бяха нещо ново за момчето, но те предизвикаха жив интерес у извънземния. Той дори и сега нямаше никакво намерение да опознава подробно човешката раса, но нещо подсъзнателно му подсказваше, че този път мисията няма да протече по познатия начин, както беше очаквал, и че може би щеше да се наложи да понаучи нещичко за земния начин на живот. Ловецът все още не знаеше, че се намира на най-подходящото място за придобиване на някакви познания.