Той възбудено наблюдаваше как Боб влезе в стаята и разопакова багажа си и как след това тръгна към спалните помещения, като по пътя си срещаше приятели от минали години. Извънземният се опита да различи отделните думи в потока на речта, но това се оказа почти невъзможно, тъй като по-голямата част от разговорите беше върху събития от току-що отминалата ваканция и думите не обозначаваха никакви видими обекти. Все пак успя да научи имената на някои от тези същества и, разбира се, името на домакина си.
След като разсъждава час-два, Ловецът реши да се отдаде изцяло на изучаването на езика на хората, тъй като в момента не можеше да направи нищо повече за изпълнението на задачата си. Така най-малкото щеше да разбере кога домакинът му ще се завърне на мястото, където се бяха срещнали. Докато не попаднеше отново там, Ловецът щеше да е вън от играта — той не можеше да направи нищо, за да открие и обезвреди своя Дивеч.
Обхванат от тази идея, той прекара часовете, през които Роберт почиваше, в опити да систематизира думите, които вече беше научил, както и да открие граматичния строеж на езика, за да може да го изучи по най-бърз начин. Може би ви учудва фактът, че едно същество, което не притежава власт над собственото си придвижване, крои някакви планове, но не трябва да се пропуска неговият ясен и трезв поглед върху нещата. Той се простираше толкова надалеч, че извънземният беше в състояние спокойно да прецени на какво може да се надява.
Щеше да е много по-просто, ако успееше по някакъв начин да контролира движенията на своя домакин и да въздейства върху многобройните реакции на нервната му система. Навремето той контролираше своя перит, но, разбира се, не пряко — дребното създание беше приучено да реагира на импулсите, отправени директно към мускулите му, така както конят реагира на натиска с крака. Народът на Ловеца използваше перитите при дейности, за които собствените им аморфни тела не бяха пригодени, или пък бяха прекалено деликатни, за да ги извършат разумните им домакини. Това се отнасяше и за места, които тези домакини не можеха да достигнат, какъвто беше случаят с Ловеца, отправил се към Земята с определена мисия.
За жалост Робърт Кинард не беше перит и отношението към него трябваше да бъде различно. В момента нямаше никаква надежда да окаже някакво влияние върху действията на домакина си, а всяка евентуална възможност в бъдеще трябваше да се основава по-скоро на молби, отправени към момчето, отколкото на принуда. Засега Ловецът оставаше в позицията на зрител, комуто се иска да промени сюжета на гледания филм.
Учебните занятия започнаха един ден след тяхното пристигане тук. Целта им беше напълно ясна за Ловеца, въпреки че самите учебни предмети често бяха съвсем непонятни за него. Освен всичко друго момчето изучаваше английски, физика, латински и френски, които се радваха на най-голямо внимание от страна на извънземния. Най-съществена роля в това отношение за изучаването на местния език изигра физиката, което както можем да се досетим, беше съвсем разбираемо.
Въпреки че Ловецът не притежаваше някакви особено задълбочени интереси в областта на науката, той все пак имаше най-основните познания, нужни в професията му на пилот на космически кораб. В края на краищата елементарните принципи на физиката са едни и същи навсякъде във Вселената и при все че символите и означенията в учебника на Боб бяха различни от тези на народа на извънземния, графиките и диаграмите бяха съвсем разбираеми. И след като всички бяха съпроводени със съответен текст, не беше чак толкова трудно да се схване значението на повечето от тях.
Връзката между говоримия и писмения английски Ловецът установи един ден, когато преподавателят по физика разясняваше някакви проблеми в областта на механиката. Тогава извънземният схвана връзката между звука и съответното му графично изобразяване и само след няколко дни можеше да си представи графичното изражение на всяка произнесена дума, като съответно отчиташе особения начин на изписване, характерен за английския език.
Това ускори неимоверно процеса на изучаването на езика и скоро Ловецът владееше съвсем прилично количество думи, а за значението на други се досещаше от контекста, в който ги срещаше. През ноември — два месеца след започването на учебната година — речникът му беше като на десетгодишно дете. Единственият недостатък на неговия английски беше, че той знаеше повече научна терминология, а в областта на чисто разговорния език имаше значителни пропуски. Освен това Ловецът беше склонен да приема думите в тясно научния им смисъл. Така например приемаше, че значението на думата „работа“ се ограничава в „сила за време по разстояние“ и нищо повече.