Ловецът все още не знаеше къде се намира този остров и как се стига дотам, но беше сигурен, ако се съдеше по продължителността на полета при пристигането тук, че мястото е доста отдалечено от сегашното му местонахождение. Може би Боб щеше да се върне при родителите си през ваканцията, но това хвърляше извънземния в глуха линия за още пет месеца, като че ли му бяха малко радостите от предходните пет.
В библиотеката на училището имаше огромен географски глобус в средата на помещението, множество карти на земното кълбо по стените и цели лавици с литература в тази област. Твърдото нежелание на Робърт да обърне по-голямо внимание на тези толкова жизнено важни предмети хвърляше извънземния в тиха лудост. Тогава той започна, тъй като не разполагаше с много време, да прави опити за овладяване на фините мускули, движещи очите на момчето. Това беше недобро и опасно хрумване, защото можеше да доведе до неочаквани последици.
Ловецът едва се владееше. Но тъй като търпението му започваше съвсем да се изчерпва, той започна да гледа все по-благосклонно на идеята, която отначало му се беше видяла твърде налудничава, а именно — да влезе в контакт с домакина си и да си осигури съдействие от страна на човешките същества. В края на краищата извънземният не можеше да остане в момчето и да гледа света през очите му през целия му дълъг живот, без дори да научи къде се намира Дивечът му или да може да направи нещо, когато евентуално го открие. Така както вървяха нещата, неговият беглец можеше да се появи на най-оживеното място и да му се подиграе, както си иска, без никаква опасност за живота си. Какво можеше да му направи нещастният детектив?
Обикновено връзката със съществата, които служеха за домакини на расата на Ловеца, бързо достигаше до много висока степен на взаимно разбирателство и сработеност. Домакинът беше напълно наясно с всичко — той осигуряваше храната, придвижването и мускулната сила, докато гостът се грижеше за здравето му и го защитаваше, доколкото му беше възможно, от всякакви увреждания. Високоинтелигентните им умове се свързваха в неизменно и плодотворно партньорство и между домакин и гост се установяваха много близки приятелски отношения. С течение на времето средствата за общуване между тях преминаваха от чисто сетивно на телепатично ниво. Гостът можеше да изпраща импулси до всеки мускул от тялото на домакина си, както и да създава имагинерни изображения направо върху ретината на очите му и още много неща — въобще нямаше никакви граници за възможностите на расата на Ловеца, когато те търсеха сигнална система.
Боб, разбира се, не притежаваше нужната подготовка, но все пак имаше възможност да се въздейства върху сетивата му. Ловецът съзнаваше, че такъв контакт несъмнено щеше да бъде свързан с някакъв емоционален шок, но се надяваше да успее да го направи по-поносим. Неговата раса водеше симбиотичен начин на живот толкова отдавна, че почти беше забравил проблемите около установяването на контакти със същества, непривикнали с мисълта за това. Извънземният разсъждава дълго върху този факт, но след като веднъж бе решил да поеме риска, всичко беше в ръцете му.
Той вече беше изградил „защитна мрежа“ около мускулите на Боб, а освен това имаше на разположение и пишеща машина. Когато момчето седнеше пред нея без някакви особени намерения, извънземният можеше да задейства мускулите на ръцете му и да натрака някоя и друга дума. Всичко зависеше от това, как щеше да реагира Боб, като видеше пръстите на ръцете си да се движат пряко неговата воля. Все пак Ловецът оптимистично вярваше в своя успех.
ГЛАВА IV
СИГНАЛЪТ
На втората вечер, след като Ловецът взе решение да действа, му се удаде сгоден случай да го направи. Беше събота и училището беше спечелило хокейния мач този следобед. Боб се размина без травми за най-голямо учудване и успокоение на Ловеца, като при това успя да стане един от героите на деня. Комбинацията от успешното класиране на отбора и личните постижения се стори на момчето достатъчно основание, за да седне и да напише дълго прочувствено писмо на родителите си. Той влезе в стаята си веднага след вечеря и нахвърля доста бързо описанието на този незабравим ден върху един лист. През цялото време Боб не се отпусна нито за миг и това отне всяка възможност на Ловеца да задейства своя план. След като приключи с писмото, момчето изведнъж си спомни за съчинението по английски, което трябваше да напише за следващия понеделник. Да приготвя домашните си предварително за него беше толкова противоестествено, колкото и за по-голямата част от останалите ученици, но така и така вече беше извадил машината, а и хокеят беше тема, която може би щеше да събуди някакъв, макар и вял интерес към написването на въпросното съчинение. Той постави нов лист в машината и след като напечата стандартното въведение: име, дата и т.н., спря за миг, за да помисли.