Извънземният не си позволи никаква загуба на време. Той отдавна беше измислил текста на първото си послание. Началната буква се падаше под средния пръст на лявата ръка на момчето и без да губи време, Ловецът задвижи защитната мрежа в този участък. Пръстът послушно се повдигна и се спусна върху клавиша, но силата на удара не беше достатъчна, за да отпечата желаната буква върху белия лист. Извънземният знаеше, че не притежава силата на човешките мускули, но не предполагаше, че е толкова слаб, а освен това Боб пишеше на машината без абсолютно никакво усилие. Извънземният подсили тъканта в този участък от ръката и опита отново, а след това отново и отново. Резултатът беше един и същ — буквата не успяваше да удари върху белия лист.
Тези усилия, както можеше да се очаква, привлякоха вниманието на Боб. Той, разбира се, и друг път беше усещал потрепването на отпускащите след натоварване мускули, но този път странното бе, че не беше претоварвал ръката си. Без да се замисля повече, отмести непослушната ръка встрани от клавиатурата, ала разбеснелият се Ловец просто насочи вниманието си към дясната му длан. И докато в началото опитите му бяха съпроводени със съвсем слабо помръдване, сега силата, с която се мърдаха пръстите на момчето, беше доста по-голяма и обезпокоителна. Боб ги гледаше буквално ужасен. Както всеки, който е играл хокей и футбол, той беше свикнал с всякакви травми, но това неподчинение на ръцете му просто го потискаше.
Той здраво стисна юмруци и потрепването се прекрати — Ловецът знаеше, че не може да противостои на силата на човешките мускули. В мига, когато момчето внимателно разтвори юмруците си, упоритото извънземно опита пак — този път то се насочи към мускулите на ръцете и на гръдния кош, като се стараеше да приближи отново дланите на домакина си към клавиатурата на машината. В този момент Боб, обзет от ужас, скочи на крака, при което столът под него отскочи чак до леглото на съквартиранта му. Момчето замря неподвижно, зле изплашено от развитието на нещата, и се опита да реши кой от двата възможни начина за действие е по-добрият.
Според правилника при всяко неразположение или травма той беше задължен да се яви в лекарския кабинет на училището. Ако ставаше дума за нараняване при удар или за синина, той въобще не би се поколебал да изпълни разпореждането, но мисълта, че не владее нервите си, го изпълваше със срам и затова дори не допусна да отиде и да съобщи. Най-накрая реши да остави нещата така с надеждата, че на сутринта всичко ще се е оправило. Момчето избута машината встрани, взе книга и седна да почете. В началото не се чувстваше много добре, но след като известно време не усети никакво неразположение в мускулите, постепенно се успокои и потъна в четивото. За разлика от него извънземният не можеше да намери покой.
Той беше престанал да действа и раздразнено се беше отпуснал още щом машината беше преместена, но въобще нямаше намерение да се отказва. Ловецът вече беше разбрал, че можеше да печата с помощта на момчето, без това да причини някаква вреда на домакина му. Въпреки че неговото въздействие върху мускулите на Боб причини известна неблагоприятна реакция, той не се отчайваше. Наум му идваха и други начини за осъществяване на така нужната за него комуникация, които може би щяха да се окажат по-несмущаващи за човешкото същество. Извънземният може би притежаваше някакви повърхностни познания върху психологията на расите, с които съжителстваха неговите съпланетяни, но той не успя със сигурност да определи причината за безпокойството на домакина си.
Неговата раса живееше в симбиоза с представители от други планети толкова отдавна, че уменията за установяване на контакт бяха забравени така, както човекът беше забравил как се добива огън. Представителите на планетата Новадей се стараеха да намерят същество от расата на Ловеца, преди още да са навършили пълнолетие, за да съжителстват с него. Затова извънземният не успя напълно да разбере как би реагирало създание, което не е възпитано в този дух, при такива обстоятелства.
Ловецът отдаде безпокойството на Боб на особения метод, който беше използвал, а не на факта, че изобщо му беше въздействал. Вследствие на това той стори най-лошото, което можеше да се направи в този случай — изчака, докато домакинът му преодоля първоначалния шок, и опита отново да установи контакт.