— Ако ме питате, много по-просто ще е да си го нарежем и да си го опечем сами. По такъв начин поне ще спасим дрехите му, защото така и така ще стои на слънце, а пък след всяко отиване в гората и дрехите, и тялото му разкъсани до неузнаваемост — истински трънак. — Майчината усмивка сякаш нямаше нищо общо с току-що изречените безмилостни слова. Боб се усмихна накриво:
— Добре, майко, ще се опитам да налучкам златната среда.
Той се качи в стаята си и вместо някоя от фланелките си навлече стара риза с дълъг ръкав в защитен цвят, принадлежала навремето на баща му. След това слезе долу и помогна на майка си да измие съдовете — баща му вече беше тръгнал. Отдели известно време за борба с растителността, която обграждаше къщата и не на шега напираше да я погълне, и след като остави ножиците и пръскачката на местата им, потъна в гъстата гора, простираща се на юг от дома му.
Момчето постепенно се отдалечаваше от главния път нагоре по склона. То вървеше уверено, сякаш имаше някаква предварително набелязана цел, и Ловецът се въздържа от излишни въпроси, още повече че и самата джунгла едва ли беше най-доброто място за техния начин на общуване. Скоро след като бяха навлезли в гората, те достигнаха до някакъв ручей и Ловецът се досети, че това навярно е потокът, над който бяха преминали вчера по моста. Тук двата бряга бяха свързани посредством едно повалено дърво, чиято полирана повърхност говореше, че този импровизиран мост се използва доста често.
Г-жа Кинард не беше преувеличила, изказвайки мнението си за джунглата. Високите дървета не бяха много, но пространството помежду им беше натъпкано с ниски трънливи храсти. Боб си пробиваше път между тях със скорост и ловкост, които говореха за натрупан дългогодишен опит. Някой незапознат ботаник сигурно би останал силно озадачен от растителността тук. Островът беше превърнат в ботаническа и бактериологическа лаборатория, чиято цел беше постигането на по-добра селекция на петролните микроорганизми и отглеждането на най-подходящите за захранването на резервоарите растения. За тази цел бяха необходими видове, които да растат бързо и да изразходват минимални количеста от минералите в повърхностния слой на почвата. Голяма част от тях бяха успели да излязат извън контрола на хората и да завладеят обширни територии.
Мястото, към което се беше насочил Боб, се намираше на около осемстотин метра от къщата, но самото промъкване до него отне повече от половин час. Най-накрая те като че ли достигнаха до върха на склона, където гората отстъпваше, и пред очите им се разкри по-ниската част на острова. Тук, където джунглата беше спряна с помощта на различни химикали, се издигаха дървета, много по-високи от тези в гората, макар и доста по-ниски от палмите на брега. Долните им клони бяха изпочупени, но стъблата им бяха обвити от лиани, представляващи отлична опора, и Боб без всякакво затруднение се изкачи на едно от тях. Сред най-високите клони имаше нещо като платформа, което подсказа на Ловеца, че момчето не се качва тук за първи път. От тази позиция, която беше доста над нивото на джунглата, практически можеше да бъде наблюдаван целият остров. Боб се огледа съвсем бавно и внимателно в кръг, за да даде възможност на извънземния да възприеме подробно всичко, което беше отбелязано или пропуснато на импровизираната им карта.
Ловецът забеляза, че както беше предположил в началото, на територията на острова имаше няколко големи резервоара, разположени върху североизточния бряг. Боб му разясни, че в тях отглеждат бактерии, които дават по-голям добив при по-високи температури, и поместването им в резервоари, изцяло изложени на слънчевите лъчи, е напълно оправдано, въпреки че през нощта активността на микроорганизмите спада.
— На пръв поглед изглежда, че са повече, отколкото трябва — добави момчето, — но вършат добра работа. Не съм сигурен колко са точно — по-голямата част от тях са на североизточния склон, единственото място, което не можем да видим добре оттук.
„Както и нещата, които са близо до края на джунглата или са вътре в нея“ — добави Ловецът.
— Разбира се, но не мисля, че очакваш да открием нашето приятелче от такова разстояние. Качих се тук, за да ти дам възможност да добиеш по-добра представа за разположението ни. Ще се наложи здравата да се захванем с издирването през следващите три дни. Със сигурност няма да мога да отлагам повече тръгването си на училище — и той кимна към дългата училищна постройка в ниското. — Ако лодката беше наред, можехме да огледаме рифа.