„А на острова няма ли други лодки?“
— Има, разбира се. Мога да взема някоя на заем, но не е много хубаво да се въртя около рифа сам. Ако нещо се случи с лодката или пък ако се подхлъзна и се нараня, може да стане много лошо. Обикновено ходим с пълен екипаж на лодката.
„Ако вземеш назаем, бихме могли да огледаме някои по-безопасни участъци, а ако не успееш, ще можем да претърсим поне тази част, която е най-близо до вашия бряг.“
— Няма да стане! Не че до най-близката част от рифа е много плуване, но днес нямам никакво настроение да се къпя в морето. Да оставим настрана това, че можеше да направиш нещо, за да предотвратиш изгарянето ми…
Момчето замълча замалко и после продължи:
— А какво стана с приятелите ми? Вчера видя ли нещо, което да ти даде някаква начална информация?
„Не. Какво очакваш да съм видял?“
Боб не отговори. След малко внимателно се спусна на земята, поколеба се известно време, като че ли не знаеше в коя посока да тръгне, и най-накрая се отправи надолу по склона към пътя, пресичащ острова, като се провираше между насажденията. Момчето все пак обясни колебанието си:
— Чудех се дали си струва да се връщам за велосипеда.
Излязоха на пътя на около двеста метра от училището и продължиха по него на изток. Боб през цялото време оглеждаше внимателно къщите, като че ли преценяваше шансовете си да заеме от стопаните им някоя лодка. Когато достигнаха до пътя, водещ към дока с дома на Тероа на ъгъла, Боб ускори крачка.
Той заобиколи къщата откъм морето, като се надяваше да намери Чарли да се труди в градината, но там бяха само двете дъщери на Тероа, които обясниха, че брат им е вътре. Боб се върна по същия път и достигана до външната врата, точно когато тя се разтвори широко, а пред него изникна самият Чарли.
— Боб! Ах, ти, Тома Неверни! Получих я!
Боб се почувства леко смутен и погледна към момичетата, които се усмихваха широко.
— Какво си получил?
— Работата, дебела главо! Спомняш ли си за какво говорихме вчера? Тази сутрин е пристигнала радиограма. Дори не зная дали в нея има анкетен лист. Мислех си, че ще трябва да опитам всичко отново.
— Аз знаех — ухили се Боб, — баща ти ми каза.
— И не си ми казал? — Тероа се опита да го докопа, но Боб бързо отскочи назад.
— Той ме помоли да не ти казвам. По-добре така, отколкото да се притесняваш през цялото време, нали?
Тероа се отпусна и се засмя.
— Предполагам, че е така. Твоят червенокос приятел ще се пръсне от мъка, той нали затова беше решил да се измъква.
— Червенокосият ли? Той какво общо има с това? Аз разбрах, че Норман е бил с тебе.
— Така беше, но идеята беше на Райс и той трябваше да дойде с нас. Беше приготвил суха храна и разни други неща, но така и не се появи. Направо ще го срина! — младежът изведнъж стана сериозен. — Не му казвай за работата! Остави това удоволствие на мене!
Тероа тръгна надолу към дока, но след миг се обърна и попита Боб:
— Отивам до Четвърти, за да си прибера нещо, което бях заел замалко на Рей. Искаш ли да дойдеш с мене?
Боб погледна към небето, но Ловецът не изказа никакво мнение и момчето пое инициативата в свои ръце:
— Не, благодаря — отвърна то. — Баржата нещо не ми е по вкуса…
Той проследи с очи новоизпечения моряк, който изчезна зад хангарите на дока, и след това пое назад по пътя.
— Това беше единствената ни реална възможност да заемем лодка — сподели Боб с Ловеца. — Сега ще трябва да изчакаме, докато приятелите ми се освободят. Като сме по-голяма група, шансовете ни да заемем лодка са по-добри, а ако не успеем, оправянето на нашата едва ли би ни отнело много време. Не успях да я огледам добре вчера, когато завлякохме онази дъска.
„А защо не взехме от младежа?“
— Неговата лодка му трябваше. Нали чу, че се кани да отиде до Четвърти — това означава резервоар номер четири, за да си прибере нещо. Човекът, за когото спомена, работи на баржата за пренасяне на „обогатените отпадъци“ от резервоарите. Чарли иска да си прибере нещата, преди да се е качил на танкера.
Ловецът веднага застана нащрек:
„Да напусне острова? Човека от баржата ли имаш предвид?“
— Не — Чарли. Ти не чу ли какво каза той?
„Чух, че говори за някаква работа, но това е всичко. Той ще напуска острова, така ли?“
— Разбира се. Чарли е син на Тероа — моряка от танкера — и е единият от двамата младежи, които са се скрили на борда с надеждата да ги приемат на работа. Не си ли спомняш — баща му ни разказа всичко още първата вечер на кораба?
„Спомням си, че разговаря с някакъв униформен на танкера — отвърна Ловецът, — но не разбрах какво си казахте, тъй като не говорехте английски.“
Боб се закова на място и се плесна по челото: