— Съвсем съм изключил!
След това замълча за миг, за да подреди мислите си, и предаде цялата история на извънземния възможно най-сбито и ясно. След като разказът приключи, Ловецът се умълча.
„Значи този Чарли Тероа е напускал острова след моето приземяване — най-после каза той — и скоро ще го напусне пак. Твоят приятел Норман Хей също го е напускал веднъж. За бога, ако си чул и за други, кажи ми!“
— Няма такива, стига да не искаш да включим в сметката бащата на Чарли, но предполагам, че той не е прекарал много време на брега. А ако говорим за двамата нелегални пътници, те не са слизали никъде и ако нашето приятелче е с тях, то не би могло да се измъкне, освен ако не е решило да поплува.
„Може би си прав, но ограниченията за слизане вече няма да важат за младежа, когото току-що видяхме. Трябва да го проверим, преди да е отплавал! Помисли, моля те, как бихме могли да го направим!“
За първи път през този ден Боб забрави за изгорялата си кожа и продължи по пътя, погълнат от мислите си.
ГЛАВА X
МЕДИЦИНСКОТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Боб успя да прикрие загрижеността си, когато се прибра по обяд, а и майка му беше прекалено заета с проблема, който я занимаваше от сутринта, за да забележи нещо. Цяла сутрин тя се чудеше как да убеди сина си да посети островния лекар и малко преди да се отчая съвсем, й беше хрумнало, че слънчевото изгаряне на Боб е идеална възможност. Г-жа Кинард не успя да обсъди това с мъжа си, тъй като момчето се завърна преди него, но предполагаше, че той няма да има нищо против. Тя заговори за прегледа веднага щом приключиха с обеда.
Г-жа Кинард въобще не се беше надявала на толкова лесна победа — дори не стана нужда да го убеждава. Боб вероятно се срамуваше от полученото изгаряне и майка му предполагаше, че той надали би се съгласил това да се разчуе. Ето защо остана изумена, когато момчето прие без всякакво мърморене предложението й да отскочи следобяд до кабинета на доктора, но успя да запази присъствие на духа и не се издаде.
В действителност умът на Боб беше зает с проблема защо Ловецът не отговаря на някои от въпросите му, които се отнасяха до подробностите около разкриването на Дивеча и за действията им след това. Ако извънземният знаеше отговорите — добре, но момчето все повече и повече беше измъчвано от съмнението, че невидимият му гост също не е много наясно. Следователно се налагаше Боб сам да поразмърда ума си, обаче за да има все пак някаква полза от идеите му, той трябваше да научи нещо повече за расата на Ловеца. Извънземният му беше казал, че е вирусоподобен — идеално, момчето щеше да проучи всичко за вирусите, а най-логичното беше да потърси информация за тях в лекарския кабинет. Боб знаеше, че ще е доста подозрително, ако сам започнеше да напира да отиде, и дори не се замисли защо майка му го съветва да посети лекаря — това предложение му дойде като манна небесна и той прие, без да се колебае.
Д-р Сийвър познаваше Боб така добре, както и всеки жител на острова. Той беше прочел заключението на училищния лекар и напълно споделяше мнението на г-н Кинард по въпроса, но много се зарадва на възможността да прегледа момчето лично. Все пак се сепна, когато видя алената му кожа:
— Боже мой! Ти май вече си отпразнувал завръщането си?
— О, докторе, недейте и вие! Аз най-добре си зная какво ми е!
— Сигурно е така. Добре, сега ще се погрижим за кожата ти и ще се почувстваш по-добре.
Докторът се захвана за работа, като междувременно не спираше да говори:
— Ти май вече не си онова момче, което беше. Още си спомням колко разумен и внимателен беше навремето. Боледувал ли си наскоро — там, в твоето училище?
Боб не беше очаквал този въпрос толкова скоро или по-точно не под такава форма, но се беше подготвил да извлече максимална изгода от него:
— Въобще не съм се разболявал. Можете да ме преглеждате цял ден и пак няма да откриете нито един микроб.
Лекарят го погледна над очилата си:
— Това, разбира се, е възможно, но не е никаква гаранция, че всичко е наред. Твоето изгаряне например не може да бъде приписано на микробите.
— Добре, веднъж си изкълчих глезена, освен това няколко пъти получавах рани, но тези неща не се броят. Вие говорехте за болести, а тях можете да установите единствено с микроскопа си, нали?
Лекарят се усмихна, като си мислеше, че знае накъде бие момчето:
— Витаги е много приятно да откриеш някого с такава трогателна вяра във възможностите на медицината — каза той. — Но мисля, че няма да мога. Изчакай за миг и ще видиш защо.
Лекарят довърши работата си, прибра съда с мехлема против изгаряне и извади от шкафа прекрасен микроскоп. След като се порови известно време сред подредените и леко прашни предметни стъкла, той намери това, което му трябваше, и започна да слага препаратите под микроскопа един след друг, като междувременно обясняваше: