— Разбирам, сега вече разбирам — каза Боб замислено. — А в тази книга има ли нещо по въпроса?
— Не. Мога да ти дам нещичко по тези проблеми, но трябва да те предупредя, че те са доста сложни дори за дипломираните химици. Коя професия те влече?
— Какво? А, разбирам. Не става въпрос за това. Просто трябва да реша един проблем, и то, ако мога — съвсем сам. Ако не успея, ще дойда да ми помогнете. Благодаря ви, докторе!
Сийвър кимна на излизащото момче, след което се върна до бюрото си и потъна в размисъл.
Момчето беше станало много по-вглъбено, отколкото е било досега. Много вероятно, дори беше почти сигурно, че именно тази промяна е разтревожила училищните власти. Това медицинско заключение може би щеше да успокои бащата и лекарят не закъсня да му го представи още същия следобед:
— Арт, мисля, че няма никакви основания за тревога. Момчето е изцяло погълнато от някакви свои интереси с явно научна насоченост — младият Хай също беше обхванат от подобни идеи преди няколко месеца. След време той ще успее да усвои всичко и да го систематизира. Ти вероятно си имал същото преживяване, когато си изучавал нещо, което силно те е интересувало. Той навярно се готви да промени света и като му дойде времето, името му ще се разчуе.
Боб нямаше никакво намерение да променя света изцяло, нито дори тази негова част, която съставляваше човечеството. Все пак някои от проблемите, които бяха разисквали в кабинета на лекаря през този следобед, несъмнено биха могли да променят доста неща по отношение на определени личности. Момчето едва изчака да излезе от кабинета, за да залее Ловеца с поредица от въпроси:
— Бихме ли могли да използваме тези серуми, за които ни разказа докторът?
„Съмнявам се. Запознат съм с тази техника и зная, че след като съм прекарал дълго време с тебе, кръвният ти серум несъмнено би могъл да послужи, но трябва да решим къде и как можем да го използваме. Ако успеем да направим това, бих могъл да извърша проучванията си значително по-бързо при евентуален пряк контакт.“
— Мисля, че си прав. И освен това, ако все още не желаеш да напуснеш тялото ми, бих могъл да извършвам проверките сам.
"Тук имаш право. Ще трябва да имаме предвид и тази възможност. Имаш ли някаква идея как да постъпим с младия Тероа? Кога ще тръгва той?
— Танкерът идва на всеки единадесет дни, което означава, че ще дойде след една седмица, броено от днес. Предполагам, че ще тръгне тогава — по-рано ще е просто невъзможно. Не мисля, че „Сияние“ се е върнала.
„Сияние?“
— Да, това е яхтата на големците от компанията, които от време на време наминават да понагледат как вървят нещата. Миналата есен тръгнах оттук с нея и затова успях да пристигна за толкова кратко време, както навярно и сам успя да прецениш. Като се замислих за нея, се сетих, че не е възможно да се е върнала, тъй като миналата есен тя отиваше на сух док в Сиатъл, за да й монтират водолазно оборудване, и си е още там. Предполагам, че искаш да ме попиташ кой би могъл да напусне острова с нея, докато ни е нямало тук.
„Правилно. Благодаря ти, че изясни въпроса толкова бързо“ — Ловецът щеше да се усмихне, ако можеше да го направи.
Боб нямаше часовник, но беше почти сигурен, че е крайно време приятелите му да излязат от училище, и затова се запъти в тази посока. Беше подранил и изчака малко отвън. Скоро другарите му се изсипаха и го приближиха, като дадоха израз на завистта си.
— Няма значение дали ми е хубаво, че не ходя на училище — отвърна им Боб. — Хайде да пооправим онази лодка. Ще тръгвам на училище от понеделник и много искам да се позабавлявам преди това.
— Ти си ни късметът — каза Хай. — От няколко седмици търсим дъска и нищо. А ти се върна и — готово. Какво ще кажете, приятели? Дали наистина няма да е по-добре да оправим лодката, докато късметът ни още работи?
Чуха се одобрителни възгласи и всички се втурнаха да вземат велосипедите си. До дома Боб се вози на кормилото на Малмстром. После се прибра замалко, за да вземе своя велосипед, както и някои инструменти. След това изчака с останалите Малмстром и Колби до дренажната тръба и когато те дойдоха, цялата група се върна малко назад, където бяха оставили велосипедите си, махнаха обувките и навиха крачолите на панталоните си. От това място имаше път, водещ до брега, където беше лодката. Тук беше най-плитката част на потока и затова момчетата не си бяха направили труда да прехвърлят мост.