— Откъде се е взела всичката тази сол? — попита той.
Боб доплува да края на басейна, изкатери се на скалата и едва след като започна да се облича, удостои приятеля си с отговор:
— Не е трудно да се досетиш. Басейнът се пълни от вълните, но единственият начин, по който се изпразва, е изпарението. Солта просто се натрупва. Ти явно си запушил всички възможни отвори към морето. Ако все още желаеш да правиш снимки, ще трябва да разбием някоя от бетонните кръпки и да я заменим с мрежеста преграда.
— О, Боже! — възкликна Хай. — А миналата година писах тема за Голямото солено езеро…
Той също започна да навлича дрехите си и подобно на Боб не обърна никакво внимание, че е още мокър:
— Сега какво ще правим? Ще се връщаме ли за някакъв лост или пък, след като така и така сме тук, ще се поровим из рифа?
След кратко обсъждане беше одобрено второто предложение и всички се върнаха в лодката. Норман се забави, колкото да извади от храстите една очукана кофа, и обясни през смях:
— Служеше ми да допълвам басейна понякога, когато водата ми се струваше малко. Мисля, че сега ще се наложи да намерим друга работа на госпожа Кофата.
Той я хвърли на дъното на лодката, качи се и я отблъсна от скалата.
Още близо час те се въртяха около вътрешната част на рифа, като по някое време пристанаха на едно от големите островчета, но най-често се движеха покрай кораловите гребени и скали и си помагаха с канджите, за да избягват по-опасните места. След като проплаваха известно разстояние, достигнаха до друг, по-широк остров от рифа — тук имаше цели шест кокосови палми. Слязоха и изтеглиха лодката върху пясъчния нанос. Плячката им до този момент не беше особено впечатляваща — няколко раковини и парче странно оцветен корал, заради който Малмстром цопна във водата. Тази експедиция беше съвършено безполезна за Ловеца и той се чувстваше силно раздразнен, тъй като идеята му беше да претърсят рифа за някакви възможни следи.
След като не му оставаше нищо друго, той реши да се възползва най-пълноценно от възможността да огледа всичко през очите на момчето. Според неговата преценка те вече се намираха някъде към средата на въобръжаемата окръжност, в която вероятно се беше приземил неговият Дивеч и където Ловецът се надяваше да намери някакви следи. В такъв случай не оставаше много за оглеждане. Откъм морето върху островчето падаха тежки океански вълни, но откъм лагуната водата беше съвсем спокойна, а на няколкостотин метра от тях се виждаха очертанията на един от огромните резервоари. В момента до него беше пристанала баржата за отпадъци и по палубата й се суетяха дребните фигурки на екипажа, а още по-нататък — на около три мили, можеха да бъдат видени къщите на островитяните, които оттук изглеждаха смешно малки.
Според Ловеца тази прекрасна панорама надали щеше да му даде някаква полезна информация, затова насочи вниманието си към по-близките обекти. Парчето земя, върху което се намираха, приличаше на мястото, където Хай беше построил аквариума си, и подобно на него имаше неравни очертания. Скалистият бряг беше насечен от дълбоки пукнатини, обрасли с живи корали, в които клокочеше водата от разбиващите се вълни, а над него пръските от прибоя мокреха лицата на момчетата. Някои от процепите бяха по-тесни откъм морето, а навътре се разширяваха и водата в тях въпреки вълнението беше значително по-спокойна. Именно в тях момчетата търсеха плячка — в другите, дори за луди глави като тях, беше просто невъзможно да се влезе.
Райс, който се беше измъкнал пръв от лодката, изтича до най-широкия процеп, докато другите още я изтегляха на брега, легна по корем край него, проточи глава над водата, присви очи и се вгледа внимателно към дъното. Докато другите наближат, той вече си сваляше ризата.
— Правото на първия — отсече и докато останалите се взираха напрегнато и се мъчеха да открият плячката, Райс скочи във водата, предизвиквайки малки вълнички, след което вече нищо не можеше да се види. След известно време се появи на повърхността и помоли да му дадат една от канджите в лодката:
— Не мога да го извадя с голи ръце — оплака се той. — Не иска дори да помръдне.
— Ама какво представлява? — заразпитваха един през друг чакащите.
— Нямам представа. Никога не съм виждал такова нещо. Затова искам да го извадя.
Той пое подадената му от Колби канджа и отново се гмурна. Предметът, който се опитваше да извади, се намираше на около метър и половина дълбочина или по-точно на два — дълбочината се изменяше в зависимост от това, дали вълната прииждаше или се оттегляше. След известно време Кенет отново изплува, за да си поеме дъх, без да успее да помръдне предмета. Най-накрая Боб не издържа и скочи във водата да му помогне. Той притежаваше едно незабележимо за останалите предимство — Ловецът с помощта на тъканите си веднага коригираше очните му лещи според ъгъла на пречупване на светлината и момчето виждаше под водата почти нормално. Той видя съвсем ясно предмета, върху който се трудеше Кенет, но не можа да разбере какво точно представлява. Беше куха полусфера от матов метал с диаметър около двадесет и дебелина почти два сантиметра, чиято плоска част беше снабдена със защитна пластина от същия материал, покриваща почти половината от повърхността й. Предметът се беше закачил в гъстите разклонения на един корал, издигнат над дъното, подобно на шапка върху закачалка, а отгоре беше паднало или прораснало друго, явно доста тежко парче корал, което именно беше заклещило полусферата. Райс се опитваше да го отмести с канджата.