След секунда и четиримата приятели вече бяха във водата, готови за провеждане на спасителната операция. Боб се гмурна, за да постави импровизираните лостове, а останалите очакваха сигнала му, за да започнат да повдигат. Никой не се и досещаше за неговите способности да вижда ясно под водата. Момчетата приеха лидерството му само защото той пръв започна да нарежда кое как да се направи, а и никой нямаше желание да го оспорва в момент като този.
Повдигането на тежкия блок изискваше пълно съсредоточаване на силите и операцията едва не ги лиши от едното гребло. Те успяха да повдигнат кораловия къс дотолкова, че Кенет да измъкне вцепенения си крак. После помогнаха на пострадалия да се добере до брега и докато той оглеждаше все още неподвижния си крайник, всички го наобиколиха.
Райс беше съвсем пребледнял и мина доста време, преди да успокои дишането си и да се изправи. Другите момчета бяха все още твърде уплашени, за да предложат някой да се гмурне и да извади парчето метал, заради което се случиха всички тези неприятности. След десетина минути Райс каза, че би било много жалко, ако всичките им усилия са отишли напразно, и Боб не се остави да го молят. Гмурна се отново, но тъй като предметът не се виждаше измежду коралите, покриващи дъното, той се отказа да се рови сред тях, още повече че се натъкна на един морски таралеж, който веднага зае отбранителна позиция. Единственото, което остана на Райс от този злощастен следобед, беше страхът, който беше брал, а и желанието на момчето да се похвали с някакъв трофей пред родителите си се беше изпарило яко дим.
Часът беше около четири и половина и до вечеря оставаше още много време, но перспективата да продължат обиколката на рифа вече не привличаше така силно момчетата. Те без никакви спорове решиха да изминат двете мили и нещо, които ги отделяха от големия док.
— Там сигурно е съвсем спокойно — корабът ще пристигне чак след седмица — забеляза невинно Хай.
Никой не му отвърна, тъй като навярно всички си мислеха същото, но по-късно щяха да му проглушат ушите за тези негови думи.
Ловецът едва-едва чу това изречение — през последните петнадесет минути умът му беше изцяло зает с генераторната обшивка, която току-що беше видял и докоснал и която определено не беше от неговия космически кораб.
ГЛАВА XII
…И ПАДАНЕ!
През първата половина от пътя разговорът беше почти замрял, тъй като момчетата все още не можеха да преживеят уплахата, но когато Норман Хай спомена нещо за аквариума си, всички се включиха с жар в обсъждането.
— Може би там ще намерим нещо, с което да разбием някоя от бетонните кръпки в басейна — гласеше ключовата фраза, която произнесе Хай.
— Трябва ти нещо много здраво — отбеляза Късия, — циментът за подводни работи е доста як. Виж доковете, нямат нито една — Трябва ти нещо много здраво — отбеляза Късия, — циментът за драскотина от приставането на танкера.
— Танкерът въобще не се опира до доковете, освен ако не сгафят нещо — сряза го Райс откъм носа на лодката. — Все пак си прав, че Норм има нужда от здрави инструменти. Вкъщи няма нищо подходящо, зная със сигурност.
— А какво ще използваме — чук и длето ли?
— Ами, как ще работиш с чука под водата! Трябва ни дълъг и добре заострен железен лост. Някой да знае откъде можем да го намерим? — никой не отговори и Хай продължи: — Добре, тогава ще поискаме от хората на дока, а ако и те нямат, работниците от строежа на хълма със сигурност ще имат.
— Ако можем да свием отнякъде водолазен костюм, ще свършим работата много по-бързо — додаде Райс.
— Единствените водолазни костюми на острова са тези на дока и на резервоарите и не мисля, че ще ни позволят да използваме някой от тях — възрази Боб. — В никакъв случай няма да ни дадат костюм, а освен това той би бил по мярка единствено на Късия.
— И какво от това? — заинтересува се Малмстром.
— Ами доста ще се поизпотиш, докато свършиш всичко сам. Но те просто няма да ни дадат.
— А защо не си направим сами един? Не е чак толкова трудно.
— Може и да не е, но това си го говорим от четири-пет години, а и досега се налага да бъхтаме до повърхността за всяка проклета глътка въздух, щом ни се случи да работим под вода — това беше скромният принос на Колби към изказаните в обсъждането мнения и както винаги, никой не намери какво да му възрази.
Райс разчупи неловкото мълчание:
— А какво ще държим вътре — риби ли? Боб май подхвърли нещо за преграждане с метална мрежа — откъде ще я вземем?
— И аз не зная. Ако на острова въобще има такова нещо, то трябва да е във вещевия склад на дока. Ако има, ще се опитам да свия едно парче, така че да не се забележи. Отворът не може да е прекалено голям.