— Сега доктор ли си решил да ставаш? Не съм забелязал в последно време да действаш като такъв — деликатно се намеси той.
— А, не… Просто исках да разбера нещо — отвърна неубедително Боб, без да схване намека (проблемите на Ловеца непрекъснато се увеличаваха, освен това не можеше да се свърже с домакина си, тъй като той от много време не беше съсредоточавал погледа си върху фон, който би благоприятствал общуването им).
Г-н Кинард се усмихна и се насочи към входа на един от хангарите.
— Тук може би има нещо, Норман — каза той и отлости вратата.
Вътре беше тъмно, но когато запалиха единствената крушка, всички погледи се насочиха към най-ценното нещо — едно дебело руло галванизирана мрежа, направена като че ли по поръчка за нуждите на Хай. Норман се хвърли зарадван напред, а бащата на Боб се усмихваше така щастливо, сякаш сам я беше направил.
— Колко ти трябва?
— Едно парче от петдесет квадратни сантиметра ще е напълно достатъчно — гласеше отговорът.
Г-н Кинард взе два секача от някаква пейчица до стената и се захвана за работа. Да се отсече парче от мрежата беше доста трудна работа, изискваща определен опит, но с помощта на г-н Кинард всичко приключи много бързо, след което излязоха навън.
— Досега не съм знаел, че този вид мрежа се използва за нещо на острова — обади се Боб, докато баща му залостваше вратата.
— Наистина ли? — изненада се мъжът. — А аз си мислех, че си преровил всичко тук…
Той ги поведе към един от дренажните отвори край най-близкия от резервоарите.
— Погледнете тук — каза той, като сочеше надолу в откритата шахта с площ около един квадратен метър.
Момчетата се наредиха наоколо и погледнаха в указаната посока. На метър под отвора и на около четири над водата беше опъната защитна мрежа от същата, която Норм носеше под мишница.
— Не ми изглежда достатъчно здрава, за да задържи падащ човек — отбеляза Боб.
— Тя не е предвидена за подобни случаи — обясни баща му. — Освен това се предполага, че ако някой падне оттук, той поне ще може да плува. Сложена е, за да улавя инструментите, които доста често се плъзгат по омаслените плочи. На хората е забранено да се навъртат наоколо.
Той се извърна и тръгна по обратния път и момчетата внимателно го последваха. В следващия миг те доказаха правотата на думите му.
Мъжът се подхлъзна — поне така твърдеше Малмстром, но никой не беше сигурен, че г-н Кинард се е подхлъзнал пръв. Всички нападаха верижно, подобно на кегли върху пътечка за боулинг. Единственият, който успя да се задържи на краката си, беше Тероа и това му се удаде само защото успя да отскочи светкавично. Малмстром се блъсна в Хай, който на свой ред подсече Боб и Колби. Двамата загубиха равновесие и когато Робърт осъзна, че му предстои да опита на практика здравината на защитната мрежа, той нададе сърцераздирателен вик.
Това, което го спаси в случая, беше светкавичният му рефлекс, изработен през дългите часове, прекарани на хокейното поле. Още щом докосна мрежата с пръстите на краката си, той разпери широко ръце и ги притисна с все сила към покривните плоскости, като по този начин прекрати плъзгането си. Ръбът на дренажния отвор се впиваше болезнено в ребрата му, но по-голямата част от тежестта му се поемаше от ръцете и мрежата удържа.
Баща му, застанал в партер, се опита да протегне ръка и да помогне на сина си, но отново се подхлъзна и не успя. Тогава Малмстром и Колби, които бяха паднали съвсем наблизо, без да се изправят, го уловиха за китките, като по този начин му дадоха достатъчна опора, за да успее да се измъкне от шахтата.
Боб изтри потта от лицето си, а баща му се приближи и се престори, че маха нещо от окото му. Те се спогледаха и бащата се усмихна малко пресилено:
— Разбра ли какво имах предвид? — каза той. Това поуспокои и самия него. — Струва ми се, че някой от двама ни ще закъснее за вечеря, а освен това си мисля, че лодката, която виждам там, трябва да се върне в заливчето край потока. — Момчетата кимнаха утвърдително. — В такъв случай най-добре ще бъде да се качвате, преди да е станала още някоя беля. Боб, аз ще се прибера почти веднага. Ще кажем ли на майка ти какво се е случило? Аз мисля да си премълчим.
Между въпроса и отговора на все още объркания мъж нямаше никаква пауза и всички се засмяха весело.