На Ловеца въобще не му беше до смях. Той искаше да каже на Боб толкова много неща, че не знаеше откъде да започне. Извънземният почувства огромно облекчение, когато Боб се разположи на носа на лодката, а не както обикновено — зад някое от греблата, и като издебна удобен момент, когато момчето не гледаше към приятелите си, той привлече неговото внимание:
„Боб!“ — буквите бяха надебелени, наклонени и подчертани, а ако имаше възможност да ги оцвети в червено, извънземният едва ли би я пропуснал.
Момчето схвана, че става дума за нещо много важно, и съсредоточи погледа си върху хоризонта.
„Засега ще оставим настрана — започна Ловецът — твоята склонност да се излагаш на всички възможни опасности, тъй като си сигурен, че аз съм насреща. Самата тази склонност е достатъчно голямо зло, но трябва да знаеш, че по този начин ти разтръбяваш навсякъде абсолютната си сигурност в собствената си имунна система. Днес ти се втурна да влизаш в басейна без всякакво колебание и удари барабана за своите интереси в областта на биологията и по-специално към вирусите, като разправяше за това на всеки срещнат. По едно време дори съжалих, че възпитанието ми не ми позволява да парализирам езика ти. В началото си помислих, че така просто ще наплашиш Дивеча ни и той ще се скрие по-добре, но сега съм склонен да приема, че нещата надали биха могли да станат по-сериозни.“
— Но какво друго би могъл да направи? — попита Боб, така че никой от останалите да не го чуе.
„Не съм съвсем сигурен, но ми се струва много съмнителен фактът, че произшествието на платформата стана толкова скоро след твоите хвалби — по-точно когато те са били чути от някой, който е в кръга на заподозрените.“
Боб замълча минута-две, като се опитваше да осмисли току-що чутото. Той никога не беше си представял, че тази мисия би могла да бъде опасна за него. Преди да успее да измисли нещо, Ловецът продължи:
„Дори това, че разглеждаше толкова внимателно трупа на онази риба, би могло да привлече вниманието на нашия Дивеч, който е нащрек и е доста подозрителен.“
— Но Норман Хай също беше с мене — защити се Боб.
„Видях.“ Ловецът не каза нищо повече за случилото се, като остави домакина си сам да си направи изводи.
— Но как е могъл да го направи? Как би могъл да предизвика падането — нали ти ми каза, че не можеш да ме принудиш да направя нещо, което не желая! Той различава ли се от тебе?
„Не. Той наистина не може да принуди никого от присъстващите да го направи — да те бутне или нещо подобно, но пък е могъл да го убеди — не забравяй, че ти направи много за мене.“
— Но ти ми каза, че той надали би се разкрил.
„И сега не мисля, че би го направил — ще е прекалено рисковано за него. Но все пак може да е решил да си опита късмета и да хвърли прах в очите на домакина си с някоя и друга история — това не е трудно, а после иди докажи, че е лъгал.“
— Не виждам как би могло да се докаже, но какво щеше да постигне, ако бях паднал във водата? Аз мога да плувам и всички го знаят, а и дори да не можех и да се удавех, това едва ли би те спряло за дълго.
„Така е, но той може би е целял ти да получиш някакво незначително нараняване, като по този начин веднага ще издам присъствието си. Освен това каквото и да е казал на домакина си, той навярно не би могъл да го убеди да ти причини някакво трайно увреждане.“
— Смяташ ли, че Чарли Тероа би могъл да се опита да получи работа на танкера по съвета на нашето приятелче? Мислех си, че е потулил тази история за заспиването върху динамита само защото много желае да започне работа.
„Такава възможност, разбира се, съществува. Ние определено трябва да го проверим, преди да е тръгнал, или пък да попречим на заминаването му.“
Боб не обърна особено внимание на тези думи. Не само защото беше чувал тези разсъждения и по-рано, но и защото една мисъл все повече завладяваше ума му и изтласкваше всичко друго на заден план.Тя го развълнува толкова силно, че това едва ли би останало незабелязано от приятелите му, ако седеше с лице към тях.
Тази мисъл беше породена от едно изречение на Ловеца, изказано по-рано, и беше започнала да се избистря едва сега. Извънземният беше споменал, че неговият Дивеч може да залъже домакина си с някаква история и домакинът няма как да провери нейната истинност. Боб беше осъзнал изведнъж, че не може да провери думите на Ловеца. Все пак момчето вече знаеше, че съществото в неговото тяло би могло да се окаже беглецът престъпник, опитващ се да избегне законното наказание.
Робърт вече беше отворил уста, за да даде воля на мислите си, но здравият разум го възпря. Налагаше се първо да провери нещата, а докато траеше това, трябваше да запази досегашната си линия на поведение.