Боб не хранеше никакви сериозни подозрения по отношение на Ловеца. Въпреки ограниченията при общуването им поведението на извънземния беше дало на момчето известна представа за самоличността му — за това свидетелстваше фактът, че първата мисъл на Боб беше да го попита за мотивите му. Все пак имаше някои съмнения, които трябваше да бъдат проверени по един или друг начин.
Той все още беше зает с мислите си, когато лодката достигна най-после заливчето с потока, и почти не проговори, докато я изтегляха на брега. Този факт не привлече вниманието на останалите момчета — бяха доста изморени, а и двете произшествия си бяха казали думата. Те прецапаха през потока до дренажната тръба, където се уговориха да се срещнат на същото място на следващия ден след закуска. Сетне измъкнаха велосипедите си от храстите и всеки пое по своя път.
Боб остана сам и можеше да говори по-спокойно с госта си:
— Ловецо! — подхвана той. — Защо се притесняваш, че Дивечът може да е започнал да ме подозира заради действията и думите ми? Ако се опита да реагира по някакъв начин, той просто сам ще се напъха в ръцете ни. Това е може би най-добрият начин да го открием — да използваме мене като примамка. В края на краищата единственият начин да се намери игла в купа сено е да се използва магнит. Как мислиш?
„Мислил съм за това. Много е опасно.“
— А нима той би могъл да ти направи нещо лошо?
„Не може да ми направи нищо. Става въпрос за твоята сигурност. Не зная дали ми демонстрираш храброст или безразсъдство, но разбери веднъж завинаги, че не бих те изложил на никаква опасност, докато все още мога да намеря по-безопасен начин на действие.“
Боб не каза нищо, но Ловецът долови напрежението на лицевите му мускули, което говореше, че момчето потиска усмивката си на задоволство. Имаше и още нещо, което Боб искаше да изясни, и той му зададе въпроса си, преди да навлезе в просеката, водеща до дома му.
— Днес в лодката каза, че си щял да ми парализираш езика. Това истина ли е или просто пускаш кьорфишеци?
Ловецът не разбираше много-много от жаргон, но веднага схвана за какво става въпрос: „Мога да парализирам всеки мускул от тялото ти, като притисна нервните пътища до него. Само не зная колко време, след като престана да им въздействам, мускулите ще останат безчувствени, тъй като не съм правил опити с човешко същество.“
— Покажи ми! — Боб спря и скочи на земята в очакване.
„Я да тръгваш да вечеряш, какво си седнал да ме занимаваш с глупости!“
Боб пое нагоре, като вече не криеше доволната си усмивка.
ГЛАВА XIII
СТРОИТЕЛНА ИНТЕРЛЮДИЯ
Съботата според Ловеца, а и според Норман Хай се оказа почти изгубен ден. Както беше уговорено, момчетата се срещнаха до дренажната тръба. Норман носеше парчето мрежа, но никой от останалите не беше успял да намери нещо, което да става за разбиване на подводен цимент.
Момчетата решиха да отидат до другия край на острова, където се строеше нов резервоар, и да видят дали няма да открият нещо, което да им влезе в работа. Те се спуснаха надолу над широкия поток, покрай училището и достигнаха до къщата на Тероа. Оттам вместо да завият към дока, продължиха направо покрай складовете от гофрирана ламарина чак до края на асфалтирания път. По такъв начин излязоха на склона на най-високия хълм на острова откъм страната на лагуната. Малко по-надолу пред тях бяха подредени три малки, построени преди години резервоара, а по-нагоре се открояваше постройката на един съвсем нов, огромен като тези в лагуната. Беше изграден преди месец-два, а точно зад него имаше още един и именно той беше целта на момчетата.
Пътят с твърда настилка свършваше малко след складовете и по-нататък трябваше да се продължи по черния път, прокаран от строителните машини. Затова след известна преценка момчетата решиха да оставят велосипедите си тук и да продължат пеша. Разстоянието не беше голямо — около триста метра до големия резервоар, още около седемдесет покрай дългата му страна и после още толкова до заветната цел.
Подобно на другите и този резервоар беше разположен върху склона, като една част от него беше под повърхността. Дъното му вече беше изляно от здрав бетон и сега строителите работеха върху тази от стените, която щеше да бъде откъм хълма. Момчетата почувстваха облекчение, като видяха работещите мъже — нямаше да им се наложи да ровят и търсят сами, а просто щяха да вземат назаем нужните им инструменти. И те наистина нямаха никакви затруднения, тъй като почти веднага се натъкнаха на бащата на Райс, който подозрително бързо им предостави два метални лоста. В постъпката му явно се криеше някаква умисъл — всички хлапета между четири и седемнадесет години на острова непрекъснато се мотаеха в краката на възрастните и мъжете, които сериозно се замисляха дали да не предложат на местните власти децата да ходят на училище и в неделя, горещо насърчаваха всичко, което би ги отървало от малките досадници. Момчетата дори не подозираха за тези черни помисли. Те взеха лостовете и поеха по обратния път.