Това начало беше доста обнадеждаващо, но останалата част от предиобеда не беше толкова успешна. Момчетата доплуваха до басейна, без да се отклоняват от пътя, и се захванаха да трошат бетонната кръпка, като се гмуркаха на смени. Невъзможността да я избият откъм морето много затрудняваше действията им, тъй като всеки, който дръзнеше да се гмурне от външната страна, рискуваше да бъде подбран от прибоя и хвърлен върху острите като нож корали. Към обяд вече виждаха някакъв резултат, но им оставаше много блъскане.
След като се наобядваха и отново се събраха около дренажната тръба, те с изненада откриха, че там е паркиран един джип, върху задната седалка на който имаше предмети, добре познати на момчетата, а наблизо се бяха разположили Райс и баща му.
— Татко се съгласи да взриви прохода за лодките — започна да обяснява очевидни неща Райс младши. — Той се освободи за час-два от работа.
— Което никак не ми е по вкуса, но … — отбеляза бащата. — По-добре скачайте на велосипедите — ти също, Кен. Аз ще откарам динамита.
— Но това не е опасно! — запротестира Боб, който вече се беше доближил до джипа и се опитваше да разгледа по-подробно взривното устройство.
Мъжът го погледна изкосо:
— Да не чувам никакви протести! — каза той. — Ако беше баща ти, щеше да остави цялата ви банда тук, докато си свърши работата сам, и аз не бих го укорил ни най-малко.
Той се качи зад волана, без да произнесе и дума повече. Боб, който знаеше, че г-н Райс не преувеличава, се метна на велосипеда си и следван от останалите момчета, се отправи на северозапад.
Джипът спря до къщата на Хай и товарът му беше свален. Г-н Райс настоя сам да носи динамита и детонаторите, въпреки че Боб беше прав, когато се опитваше да го убеди, че те не трябва да се носят заедно. Боб и Малмстром взеха взривното устройство и кабела и заслизаха надолу към плажа. Вместо да поемат по пътя, по който бяха минали в сряда, те се отклониха наляво и излязоха на южната страна на пясъчния нос.
Тук рифът отново се показваше над водата и завиваше на югоизток, за да обгради почти напълно острова. На юг лагуната беше много по-тясна — рядко достигаше повече от половин миля на ширина — и затова дори не бяха правени опити за построяване на резервоари от тази страна. Там, където започваше бариерата, на рифа се беше оформил малък проход, напълно достатъчен за гребна лодка, водещ от открито море в лагуната.
Това беше проходът, за който говореше Райс. Отдалеч той изглеждаше идеално чист, но ако човек го доближеше, можеше да види коварно скритото под водата препятствие — протокът беше запречен от огромен корал с диаметър около два метра, изхвърлен тук най-вероятно по време на някоя силна буря. Не беше необходима голяма наблюдателност, за да се стигне до извода, че преминаването оттам е невъзможно въпреки опитите на момчетата да разчистят прохода.
В южната част на лагуната можеше да се влезе и по заобиколния път откъм другия край на острова, но прочистването на протока при всички положения беше за предпочитане.
Г-н Райс се отпусна дотолкова, че позволи на Колби да заложи взрива (на него самия никак не му се гмуркаше), разбира се, след много подробен инструктаж. След това всички се скриха в палмовата горичка и задействаха взривното устройство. Резултатите бяха повече от задоволителни — чу се взрив и във въздуха се вдигнаха огромни водни струи и парчета натрошен корал. След като кораловият дъжд престана, момчетата се втурнаха надолу и установиха, че работата е свършена и няма нужда от повторно взривяване. На мястото на огромната коралова гъба сега зееше празно пространство.
Момчетата успяха да потиснат временно обзелата ги възбуда дотолкова, че да помогнат на г-н Райс да прибере и натовари отново целия багаж в джипа, но от този момент нататък мненията им се разделиха. Хай и Малмстром искаха да се върнат и да довършат работата по аквариума, Боб и Райс нямаха търпение да тръгнат да изследват южната част на рифа през току-що освободения проток. Колби както винаги се въздържа от изказване на мнение. Момчетата дори и за миг не се замислиха върху възможността да се разделят и странно как, но победата бе удържана от Хай с аргумента, че вече е късен следобед и е най-добре да оставят изследването на южната част на рифа за другата сутрин, когато ще имат цял ден на разположение.