Малко преди полунощ, след като работата вече беше приключила, г-н Кинард намери сина си дълбоко заспал. Мъжът не удържа думата си да го остави да се прибере с велосипеда.
ГЛАВА XIV
ЗЛОПОЛУКИТЕ
На следващата сутрин момчетата се срещнаха на уговореното място и всички си носеха суха храна. Както обикновено, скриха велосипедите си в храстите и прецапаха през потока до лодката, където всички освен Боб останаха само по плувки. Той не свали нито ризата, нито панталона си, тъй като изгорялата му кожа едва ли щеше да понесе нова порция слънчеви лъчи. Малмстром и Робърт седнаха на греблата и насочиха лодката на северозапад. Спряха за момент до аквариума на Хай, колкото да опитат водата, която вече се беше опреснила и по нищо не се различаваше на вкус от морската, след това преминаха покрай островчето и се отправиха към пясъчния нос. Когато излязоха извън обсега на рифа, им се наложи да доближат брега, да скочат във водата и да изтеглят лодката на буксир до протока, който бяха разчистили вчера, тъй като вълната беше прекалено тежка за неукрепналите им мишци. Когато достигнаха до прохода, те се качиха отново в плоскодънката и гордо навлязоха в лагуната откъм южния дял на рифа.
Лагуната, както вече беше забелязал Ловецът, беше по-тясна и никъде не надвишаваше километър. Островчетата също бяха по-малки и рифът в основната си част представляваше бариера от коралови блокове, подаващи се от водата дотолкова, че да спират тежките океански вълни, но никога прекалено високо, за да задържат върху себе си някаква растителност. Това място според момчетата беше изключително неудобно за намиране на някаква плячка, защото предметите, изхвърляни от морето, които представляваха основен обект на техните набези, често се оказваха недостижими сред лабиринта от остри като нож, назъбени корали. Тъй като лодката не можеше да премине през тази каменна джунгла, най-често се налагаше някой от екипажа да гази във водата, обут с тежки ботуши.
Боб нямаше никакво намерение да продължава да търси евентуални следи, оставени от Дивеча, докато Хай беше приготвил най-старателно една кутия с пресни водорасли и няколко празни консервени кутийки с твърдото намерение да събере образци за аквариума си. Останалите момчета също имаха някакви свои планове. Този участък на рифа не беше „обработван“ от дълго време, и то не защото другите момчета от острова нямаха лодки или пък ги беше домързяло да доплават по заобиколния път, а защото преди това разклонение имаше доста места по източния дял на бариерата, които си струваше човек да провери. Всичко подсказваше, че денят ще е ползотворен, и цялата компания беше в приповдигнато настроение.
Момчетата преплаваха около два километра покрай рифа. Най-голям късмет имаше Хай, чиито кутийки вече бяха препълнени с най-различни образци на морската флора и фауна, и той вече надигаше глас да се връщат, за да имат време да поставят мрежата — всички се бяха съгласили, че малката дупка е напълно достатъчна. Останалите, разбира се, настояваха да продължат нататък, както бяха решили предишния ден. Въпросът беше разгледан най-обстойно, докато хапваха, насядали върху едно от малкото подходящи за целта островчета, но в крайна сметка спорът остана недовършен и те нито продължиха изследването на рифа, нито пък занесоха образците в аквариума.
Проблемът им беше разрешен пряко тяхната воля и съвсем случайно от Райс, който се изправи на носа, за да отблъсне лодката от скалата, след като всички се бяха качили. На момчетата никога не им беше идвало наум, че някоя от дъските на обшивката може да е толкова гнила, че да не издържи тежестта на един четиринадесетгодишен юноша, и всеки от тях можеше да се окаже в неговото положение. Левият крак на Райс потъна в дъното на лодката със страхотен трясък. Той бе последван почти веднага и от десния му крак, при което момчето се олюля и се спаси от падане зад борда единствено благодарение на това, че мигновено се вкопчи за планшира. Всъщност тези демонстрации на рефлекс бяха без значение, защото лодката почти веднага се напълни с вода и заседна в плитчините на рифа.
В първия момент никой не можа да реагира. След това Колби започна да се смее заразително и всички освен Райс се присъединиха.
— Дано това продънване да е последното — заключи Ху, който все още не спираше да се смее. — Аз поне го направих по-близо до вкъщи, така че нямах проблеми с връщането.