Момчетата се приготвиха да изкарат лодката на брега и тъй като тук лагуната беше съвсем тясна, това надали щеше да представлява особено затруднение. Нямаше никакви процедурни въпроси — всички знаеха да плуват и си бяха имали работа с потъващи лодки. След като провериха дали целият им багаж си е на мястото — по-голяма част от кутийките на Хай се бяха пръснали из водата, те скочиха от лодката и започнаха да се провират през плитчините на рифа. Когато най-после стигнаха до дълбоките води на лагуната, свалиха тежките си обувки, наловиха се по планшира и заплуваха към брега, като същевременно изтегляха и злощастната лодка. Спасителната операция премина без никакви премеждия въпреки факта, който някой си позволи да отбележи по средата на разстоянието, че току-що бяха приключили с обяда.
След като изтеглиха лодката на брега, отново се появиха някои разногласия. Този път проблемът беше дали да я оставят тук или да я изтеглят обратно до потока. Разстоянието от това място до техните домове не беше голямо, но то представляваше предимно стръмен планински склон, покрит с едва проходима джунгла, и пренасянето на дъските и тежките инструменти, необходими за ремонта, през билото на хълма, а след това и през тези гъсталаци нямаше да е шега работа. Те, разбира се, можеха да примъкнат всичко необходимо и по брега, но това щеше да бъде излишно биене на път. Още повече че от понеделник щяха да бъдат заети по половин ден в училище и едва ли щяха да могат да свършат всичко само с едно идване. Затова решиха, че ще е най-добре да изтеглят лодката обратно до потока.
Момчетата имаха достатъчно време за всичко и преди да поемат назад, извършиха подробен оглед на щетите. Очевидно трябваше да сменят цялата дъска, тъй като беше прогнила от носа до кърмата и се беше счупила така, че на дъното в първата шпация практически липсваше цялото парче от обшивката, която едва-едва се крепеше върху корпуса. Райс беше извадил късмет, че не беше наранил крака си. Беше очевидно, че лодката не може да бъде използвана в това състояние.
След като завършиха огледа, те стигнаха до заключението, че този път ремонтът направо ще си е построяване на нова лодка — толкова много неща трябваше да се направят, преди да стане годна за плаване. Щяха да са им необходими поне няколко дъски като тази, която бяха намерили преди, за да стегнат старото корито.
Боб предложи:
— Защо засега не я оставим тук и не се качим до новия резервоар? Там има достатъчно дървен материал, можем да си подберем това, което ни трябва, и да го занесем до потока, а лодката ще издърпаме привечер или утре.
— Това означава един излишен курс — отбеляза Малмстром. — Дайте да направим така, както решихме, а след това ще отидем до резервоара!
— Само че там вече няма да има хора — включи се Колби, — а ние имаме нужда от здрав и хубав материал. Не можем да вземаме без позволение.
Боб прецени, че е най-добре да оттегли предложението си, но в този момент на Райс му хрумна нещо друго:
— Аз ще ви кажа какво можем да направим — започна той. — Защо един или двама от нас да не отидат догоре, както предложи Боб, и да заделят това, което ни трябва, а останалите да изтеглят лодката до потока — това не е чак толкова трудно. Утре след часовете ще отидем да приберем материала и ще можем да започнем работа, без да губим време.
— Така ще е най-добре. Как не можахме да се сетим веднага! Нямаше да е зле, ако тези идеи ни идваха по-навреме — заключи Хай. — Добре — продължи той. — Ще се разделим на две групи. Кой ще ходи горе и кой ще остане с лодката?
Разбраха се Боб и Норман да тръгнат направо към строежа, а останалите да изтеглят лодката до потока. На никого не му се тръгваше, но най-накрая спуснаха претърпелия крушение съд във водата, сетне двамата емисари се върнаха на брега, а зад тях Райс извиси глас в някакво подобие на протяжните песни на волжките бурлаци.
— Ще отскоча до вкъщи да си взема велосипеда — каза Норман, когато излязоха от водата. — Така ще е по-лесно, пък и ще спестим време.
— Прав си — съгласи се Боб, — ще се позабавим малко, докато се измъкнем от джунглата, но пък след това ще се справим по-бързо и ще наваксаме. Да те изчакам ли на пътя?
— Да, ако стигнеш пръв. Оттук на тебе ти е по-близо, но имаш повече път през джунглата, а аз ще избягна върха.
— Разбрано.
Момчетата се разделиха — Норман тръгна покрай брега, като скоро застигна и изпревари „лодкарите“, а Боб пое нагоре през гъстата джунгла, която вече беше показвал на Ловеца от своята наблюдателница. Младежът познаваше острова много добре, но никой не можеше да твърди, че познава джунглата. Повечето от растенията бяха бързорастящи и старите пътеки обрастваха до неузнаваемост за кратко време. Големите дървета бяха рядкост и можеха прекрасно да служат за маркировка, но гъстият клек не даваше никаква възможност за свободно придвижване от дънер до дънер. Единственият ориентир беше наклонът на терена, който очертаваше основната посока на движение — към върха. Боб знаеше, че оттам има пряк път до тяхната къща, въпреки че щеше да му се наложи да се отклони малко надясно, за да използва пътеката, по която беше минал преди два дни. И така, той навлезе в джунглата без никакво колебание.