На върха Боб спря замалко, за да си поеме дъх и да се ориентира. Пред него — там, откъдето според момчето трябваше да се виждат къщите, се издигаше непроходим гъсталак. При тази гледка дори Робърт се почувства леко разколебан, а Ловецът се приготви за действие. В началото момчето се опита да пролази през живия плет на колене и длани, но след това установи, че ще е по-добре да пълзи по корем, тъй като клекът ставаше все по-гъст. Кожата му вече беше изподрана, а все още не се виждаше просвет между храстите. Ловецът тъкмо се канеше да направи някоя убийствена забележка по въпроса, когато нещо, мернало се пред очите на Боб, привлече изцяло вниманието му.
Вдясно от линията, по която се движеха, имаше участък, който беше като бамбуков гъсталак, ако, разбира се, се изключеха тръните. Всяко от растенията беше с отделно стъбло, напълно независимо от събратята си, израсли в непосредствена близост. Както почти всичко, създадено в лабораториите на острова през първите една-две години от съществуването им, тези странни храсти бяха покрити с шипове — прекрасни образци, дълги над два сантиметра, твърди като стомана и остри като игла по цялото стъбло и малко „по-нежни“ по вейките, започващи на около тридесет сантиметра над почвата. Обектът, привлякъл вниманието на Ловеца, се намираше в края на този гъсталак. Извънземният не успя да разбере какво точно представлява това нещо, но видя достатъчно, за да се разпали любопитството му:
„Боб, какво е това?“
Робърт погледна натам и двамата почти едновременно разпознаха „какво беше това“ — момчето, понеже вече беше виждало такива неща, а Ловецът от общите си познания по биология. Боб пропълзя възможно най-бързо и заразглежда внимателно скелета, който беше наполовина в храсталака.
— Ето какво е станало с Тип — каза най-после момчето. — Ловецо, можеш ли да разбереш какво го е убило?
Извънземният огледа внимателно костите, преди да отговори. Доколкото си спомняше структурата на кучето и доколкото можеше да прецени, костите не бяха разместени — дори ноктите и хиоидната кост си бяха на местата. Животното явно не беше умряло от насилствена смърт, нито пък трупът му е бил обект на нечие внимание впоследствие.
„Както изглежда, той явно не е бил разкъсан от някакво по-едро животно“ — започна внимателно Ловецът.
— Наистина е така. Мравките или някакви други подобни животни биха могли да почистят костите от месото, но на острова няма животно, което би могло да го убие. Не мислим ли за едно и също?
„Не мога да чета мисли, въпреки че се понаучих да предвиждам начина ти на действие. Но в този случай не е никак трудно да се досетя за какво мислиш. Имаш право — съвсем възможно е кучето да е било убито и изядено от нашия приятел. Все пак искам да отбележа, че не виждам никаква разумна причина всичко да стане точно тук — това е може би най-неподходящото място на целия остров за намиране на нов домакин. Същевременно по кучето има месо, което би му стигнало за седмици наред. Защо ще стои толкова дълго тук?“
— Паника. Той може би се е уплашил, че си по следите му, и се е скрил тук.
Ловецът не беше очаквал толкова бърз и изчерпателен отговор на въпроса, който беше задал като чисто риторичен. Все пак момчето може би имаше право… Преди детективът да успее да отговори нещо, на Боб вече му беше дошла нова идея:
— Ловецо, а можеш ли да прецениш при досег с тези кости дали някой от твоята раса е влизал в контакт с тях? Ако искаш да ги изследваш, аз бих могъл да държа някоя от тях толкова дълго, колкото е необходимо.
„Разбира се, моля те, вземи някоя. Все ще научим нещо повече.“
Боб внимателно взе в ръка една от костите и съседните леко се раздвижиха — при по-внимателно вглеждане на мястото на ставите все още можеха да се видят следи от хрущял. Момчето обхвана костта плътно с дланта си, като по този начин улесняваше проникването на Ловеца. То за първи път имаше възможност да види поне част от тялото на госта си, но мъжествено устоя на изкушението да отвори ръка и да погледне. Всъщност и да беше го направил, пак нищо нямаше да види, тъй като в случая извънземният използва проучвателни псевдоподи, които бяха толкова фини, че спокойно можеха да преминат през порите на дланта, и прекалено ефирни, за да бъдат доловени от човешкото зрение. Изследването отне няколко минути.