Момчето се опита да се изправи, но Ловецът веднага изписа:
„Чакай, Боб! Не си мърдай десния крак!“
— Какво става? Наранен ли е?
„А ти какво очакваш? Дай ми възможност да си свърша работата. Нанизал си се на един от заровените клони и в момента не можеш да се измъкнеш, без да се нараниш допълнително“ — за всеки случай излъга Ловецът.
Едно сравнително тънко парче от клон се беше забило почти изцяло в прасеца на момчето по продължение на задната страна на костта, беше разкъсало главната артерия и излизаше навън на около инч под коляното. Ако извънземният не беше там, за да му помогне, Боб щеше да е мъртъв, преди някой да е усетил отсъствието му.
Кръвотечението беше предотвратено от самото парче, което притискаше кръвоносните съдове, но и за Ловеца имаше достатъчно много работа. По-голямата част от нея беше рутинна — да се погрижи за кръвоносната система, да унищожи навлезлите микроорганизми и да се опита да се справи с шока. Освен това клонът продължаваше надолу в почвата и Ловецът трябваше да провери дали ще е по-лесно кракът на момчето да се извади заедно с цялото парче дърво или щеше да се наложи прасецът да бъде освободен на място. Тази работа никак нямаше да е лесна. Извънземният проточи надолу една тентакула.
Резултатите от подземните му проучвания не бяха никак обнадеждаващи. Отначало пипалото му достигна до водата, а на около петнадесет сантиметра по-надолу установи, че клонът беше здраво заседнал в твърдата почва. Тук той беше пречупен. При това проучване човек би останал с впечатление, че клонът е забит нарочно със сила в земята. Ловецът прецени, че изваждането му е невъзможно — той нямаше достатъчно сили за това, а Боб надали беше в най-удобното за работа положение.
На извънземния много му се искаше да спести, доколкото е възможно, болките и неприятностите на своя домакин, но от друга страна знаеше, че пълното неразбиране рядко е добър помощник. Затова започна да обяснява по-подробно на момчето:
„За първи път наистина съжалявам, че не мога да направя нищо, за да премахна болките ти, без това да нанесе вреда на нервната ти система. Зная, че ще боли, но няма друг начин. Аз ще се погрижа за раната ти още докато изтегляш крака си, трябва обаче да изчакаш да ти кажа точно кога и колко силно да го издърпаш.“
Лицето на Боб беше доста бледо, при все че извънземният поддържаше кръвното му налягане.
— Ако нямаш нищо против да ми помогнеш, като ме отървеш от тази болка, съгласен съм да опитам късмета си.
Ловецът разбра какво преживява домакинът му в момента и реши да го окуражи:
„Ако стане нужда, ще го направя, Боб — каза той, — но ти все пак се опитай да издържиш, защото дори и да не ти причиня някакви трайни увреждания, моята намеса ще доведе до това, че ти ще загубиш контрол над крайника си, а аз най-вероятно няма да успея да го измъкна от тази дупка само със собствени сили.“
— Добре, засега ще я караме така.
Ловецът се захвана за работа, като обви, доколкото беше възможно, мястото, където беше проникнал клонът, за да предотврати по-нататъшното разкъсване на плътта на домакина му при освобождаването на крайника. Когато Ловецът подаваше знак, Боб изтегляше по малко крака си и спираше, докато извънземният не го подканеше отново. Операцията отне доста време, но всичко приключи благополучно.
Боб дори се изплаши, когато видя, че панталонът му е изцапан единствено с тиня, защото горе-долу си представяше как точно би трябвало да изглежда след подобно нараняване. Той започна да навива крачола си нагоре, за да види раната отблизо, но Ловецът го възпря:
„След малко ще я огледаш, а сега полегни и си почини няколко минути! Зная, че не изпитваш необходимост, но повярвай ми, че това е най-доброто.“
Боб прецени, че извънземният вероятно знае по-добре от него какво точно е нужно в момента, и затова се подчини. Ако не беше неговата намеса, момчето сигурно щеше да припадне, тъй като при такава рана дори силната воля не означава нищо.
Боб легна и се замисли за събитията от изминалия половин час, следващи известна неотклонна линия, за която си поговориха полушеговито с Ловеца, преди да тръгнат отново — някаква поредица от случайности. Все пак Боб беше поразен от странното им съвпадение.
ГЛАВА XV
СЪЮЗНИКЪТ
Ловецът изследва най-внимателно както костите на злощастния Тип, така и парчето клон, забило се в крака на домакина му, и беше съвсем сигурен, че всичко е просто съвпадение. За него беше толкова очевидно, че Дивечът няма нищо общо с това, че дори не намери за необходимо да сподели този факт с Боб. Тук мнението им се разминаваше — нещо, което се оказа изключителен късмет.