— А да си открил тогава нещо необикновено, което става с тебе — нещо, което не можеш да си обясниш, нещо, което да помага на рани, нуждаещи се от зашиване и изискващи сериозно лечение, да зарастват и да те кара да не се тревожиш много за тях, нещо, което да не е в реда на нещата? Това ли е нещото, което стои в дъното на цялата история с връщането ти тук?
— Не съвсем, господине. Вие сте прав, но… Зная причината за всичко това.
След като Рубикон вече беше преминат, Боб разказа стегнато и ясно цялата история, а докторът го слушаше мълчаливо. Когато момчето приключи, той заразпитва:
— Ти не си виждал това нещо — Ловеца, де?
— Не, той не иска да ми се покаже. Казва, че това би предизвикало емоционален стрес.
— Мисля, че го разбирам. Имаш ли нещо против да ти завържа очите замалко?
Момчето не се противопостави, а докторът извади една превръзка и я постави на очите му. След това каза:
— Сега си постави ръката — все едно коя, тук на бюрото. Разтвори дланта и се отпусни. Добре. Ловецо, знаеш какво искам, нали?
Ловецът разбра веднага и не дочака да го подканят отново. Боб, разбира се, не можеше да види нищо, но усети как нещо натежава в дланта му и инстинктивно се опита да свие пърстите си. Докторът не му позволи:
— Задръж замалко така, Боб!
Момчето все още усещаше теглото на нещото в ръката си, но не можеше да е уверено дали то все още е там. Усещането беше подобно на това, когато имаш втикнат над ухото си молив — не знаеш все още ли е там или вече е паднал. Когато му свалиха превръзката от очите, в дланта му нямаше нищо, но лицето на лекаря беше по-мрачно отпреди.
— Добре, Боб — каза той. — Поне част от историята ти със сигурност е вярна. Сега би ли ми разказал по-подробно за тази мисия на приятеля ти?
— Най-напред трябва да ви кажа — отвърна Боб, — че това са думи на извънземния, които ще се опитам да ви предам максимално най-точно. И така:
„Вие вече сте убеден, че поне в основната си част тази история е истинска. Предполагам, че ще разберете защо толкова време сме били принудени да я пазим в тайна, както и риска, на който се излагаме, като ви поверяваме тази наша тайна. Съществува известна вероятност, наистина малка, вие да сте човекът, у когото се намира Дивечът ни.
В такъв случай има две възможности — или знаете за неговото присъствие и съвсем съзнателно му сътрудничите, тъй като той ви е убедил в правото на своята позиция, или пък не знаете за това. В първия случай вие ще планирате как да ме премахнете. Вашият евентуален гост не би се спрял пред нищо, което би ме унищожило, дори това да навреди на Боб, но вие не бихте постъпили така. Решаването на проблема ще ви отнеме време, през което бих могъл лесно да разпозная опитите ви да намерите някое по-безопасно за момчето решение.
Във втория случай, докторе, вашият гост вече ще знае много добре къде се намирам. Той също така съзнава, че вие сте лекар и че ако някой е способен да изнамери средство, чрез което да се установи неговото присъствие в нечие тяло, в случая вашето, това сте само вие и никой друг на този остров. Опасявам се, че в такъв случай сме ви поставили в сериозна опасност, тъй като врагът ми няма да се спре пред нищо, за да избяга и да се скрие от правосъдието. Не мога да ви предложа никакви предпазни мерки, но смятам, че вие сте напълно способен да се сетите и сам. Само, моля ви, не ги изричайте на глас.
Съжалявам, че ви изложих на този риск, но това влиза във вашите задължения на лекар. Ако все пак не желаете да го приемете, просто кажете. Ние веднага ще ви оставим на мира. Но трябва, разбира се, да знаете, че ще ви подложим на проверка при първа възможност и ако по време на проверката не ни се наложи да бързаме, бихме могли да я направим, без да ви нараним. Какво е решението ви?“
Д-р Сийвър не се поколеба и за миг:
— Готов съм да приема всички възможни рискове. Мисля, че зная как да ме проверите. Според тебе ти си в тялото на Боб от близо шест месеца, а ако вашият Дивеч е в мене, той е там най-малко от няколко седмици, т.е. достатъчно дълго, за да се създадат специфични антитела, тъй като ти твърдиш, че сте вируси. Мога да направя серум от кръвната проба на Боб, както и от моята, и от теста веднага ще разберем истината. Знаеш ли достатъчно добре медицинската терминология на английски, за да разбереш какво имам предвид?
Боб отговори бавно, като разчиташе надписите на Ловеца:
— Много добре ви разбирам. За съжаление няма да можем да приложим вашия план. Ако ние преди дълги години не се бяхме научили как да предотвратяваме появата на антитела при влизането ни в друг организъм, нашата раса просто не би имала никакъв шанс за оцеляване.