Докторът се намръщи:
— Трябваше да се досетя за това, а предполагам, че вашият приятел няма да позволи някаква част от неговата тъкан да бъде уловена при разрез или вземане на кръвна проба. — Той рязко вдигна очи. — Как мислиш да направиш идентифицирането? Сигурно си имате някакъв метод.
Боб разясни подробно затрудненията на извънземния в това отношение, след което Ловецът заключи:
„Имах намерение, когато съм сигурен, да проверявам лично всеки заподозрян. Моят сънародник няма да успее да остане скрит дори и за миг, щом вляза в същото тяло.“
— Тогава защо не ме подложите на същия тест? Уверен съм, че нямате някакви особени основания да ме подозирате, но ще бъде по-добре да узнаем със сигурност. В такъв случай вие ще знаете дали можете да ми се доверите, а и самият аз бих искал да разбера. Освен това през последните минути се опасявах, че още щом излезете от кабинета, ще трябва да приложа някакви съвсем радикални методи, за да се тестувам.
— Много правилно, докторе — намеси се Боб, — но Ловецът не би влязъл в тялото на буден човек. Струва ми се, че и вие сте съгласен с него по този въпрос.
Докторът кимна в знак на съгласие:
— Да, да, разбирам причината, но това също не е трудно за уреждане.
Г-н Сийвър стана от стола и се отправи към вратата, като пътьом свали от стената насреща някаква табелка. Той я окачи от външната страна на вратата, след това затвори и пусна резето. После се върна в стаята, огледа Боб от главата до петите и се зарови в един от многобройните си шкафове.
— Колко тежиш, Боб? — запита той през рамо.
Момчето му каза и докторът изчисли бързо нещо наум. След това взе някакво шише с прозрачна течност и се обърна към посетителите си.
— Ловецо, не зная дали това вещество може да ти въздейства по някакъв начин, но ти предлагам за всеки случай да напуснеш храносмилателната и кръвоносната система на Боб, преди той да го е поел. Упойката ще трае час-два — предполагам, че това е много повече, отколкото ти е нужно, но не съм сигурен дали една по-малка доза изобщо ще има някакво въздействие върху нас. Така ще можеш да извършиш теста си, докато ние сме в безсъзнание, и да се върнеш необезпокояван в тялото на момчето, а след това да ни кажеш резултата и всичко останало, което е необходимо. Става ли? Ние няма да усетим нищо — сигурен съм.
„Опасявам се, че не всичко е наред — гласеше отговорът. — Имам предвид това, че моят домакин ще изпадне в безпомощно състояние преди вас, ако съм разбрал правилно. Тъй като тестът трябва да бъде направен, ще ви помоля за следното: ще трябва да се откажете от лекарството, ще седнете един до друг и ще си хванете здраво ръцете поне за двадесет минути. Това ще е напълно достатъчно да извърша проверката си и да се върна обратно.“
Докторът веднага се съгласи — той беше решил да използва упойката единствено защото Ловецът настояваше да не го видят, и напълно одобри предлаганата алтернатива, тъй като по същество тя не променяше нищо, поне за самия него. Той премести стола си до този на момчето, хвана здраво ръката му и омота плътно долепените длани с превръзката, която преди малко беше използвал, за да завърже очите на Боб, подсигурявайки по този начин допълнително извънземния. След това лекарят и момчето се отпуснаха в очакване.
Проверката продължи повече от двадесет минути, но за най-голямо облекчение на присъстващите Ловецът оповести отрицателния резултат от нея. След това разговорът — най-малкото между Боб и доктора, потече съвсем свободно и те потънаха в решаването на общия им проблем с такива подробности, че г-н Сийвър напълно забрави за наранения крак. Едва към края на посещението той отново се сети за него:
— Доколкото разбирам, твоят приятел не може да ускори процеса на заздравяване, а само предотвратява кървенето и възможното инфектиране. Моят съвет е да престанеш да натоварваш мускула поне за известно време. Ти се отнасяш направо жестоко към него.
— Единственият проблем е, че аз съм транспортната дивизия на нашата армия — отвърна момчето — и като основно превозно средство на главнокомандващия не мога да си позволя лукса да бъда обездвижен.
— Добре, това сигурно ще забави за известно време заздравяването, но при тези обстоятелства не е възможно никакво друго усложнение. Ти можеш да прецениш най-добре — все пак не е шега работа. Поне се старай да не го претоварваш.
Докторът затвори вратата след тях и се върна в кабинета, където потъна в книгите по имунология. Въпреки че народът на Ловеца се беше справил с антителата, земната медицина все още имаше какво да открива.
Тъй като беше още рано за вечеря, Боб и Ловецът слязоха до потока, където трябваше да са момчетата. Звукът от дърводелските работи му подсказваше, че са там, но гъстата растителност му пречеше да ги види. Когато Робърт излезе от гората, момчетата хвърлиха инструментите: