— Тези гадни шипове са идеални за рибарски кукички — възнегодува Късия. — В едната посока ръката ти минава безпрепятствено, но само се опитай да я изтеглиш обратно — направо ще те разкъсат. Аз си мисля, че точно това се е случило с Тип — набутал се е навътре за нещо, а после шиповете не са му позволили да се измъкне.
Хипотезата беше толкова издържана, че дори предубеденият Боб остана поразен. Той изведнъж си спомни, че не беше споделил с доктора тази си идея — какво ли щеше да каже той? Може би д-р Сийвър вече беше изработил някакъв тест и за момчето нямаше да е много трудно да намери претекст, за да го използва. То се надяваше, че скелетът на Тип ще бъде нещо като пробен камък за теста, но сега просто не знаеше какво да прави. Боб отново поведе групата назад към дома, а мозъкът му работеше трескаво.
ГЛАВА XVI
ПЛАН-СХЕМАТА
Целият предиобяд във вторник премина нормално, ако не се смята все по-голямата тревога на Ловеца по отношение на Чарли Тероа. Той трябваше да напусне острова в четвъртък, а както се виждаше, Боб не беше направил нищо за проверяването му или за отлагане на пътуването му. Оставаха само още две нощи…
Момчетата, които нямаха неговите проблеми, се втурнаха да търсят материал за лодката още щом свършиха часовете. Боб тръгна с тях, но пред кабинета на лекаря спря под предлог, че трябва да отиде на контролен преглед за крака си. Тук той разказа на лекаря и на Ловеца за предишната вечер и за своите съмнения и заключения. Детективът остана дълбоко изумен от този факт, тъй като за първи път домакинът му беше разработил сам хипотеза, коренно различна от неговата собствена. Той незабавно привлече вниманието на момчето и изложи своето мнение по въпроса, като го подкрепи с доводи.
„Много съжалявам, че не съм схванал напълно хода на мислите ти — заключи Ловецът. — Спомням си, казах ти, че кучето не е било убито от Дивеча, но може би съм пропуснал да изясня, че твоят «капан» също беше съвсем естествен по произход. Може би трябваше да ти спомена, че клонът се беше забил в земята вследствие падането на дървото. Това ли те накара да зарежеш цялата работа с Чарли Тероа?“
— Мисля, че да — отговори Боб, след което накратко предаде разговора си с извънземния на доктора.
— Младият Тероа? — попита г-н Сийвър. — Той утре ще идва при мене да го инжектирам. Имате ли някаква причина да го подозирате?
„В началото просто мислехме да го проверим, защото ще напуска острова — отвърна Ловецът. — Искахме да сме сигурни, че е чист, когато отплава. Едва по-късно научихме, че поне веднъж е спал в лодката в зоната на рифа, което представлява идеална възможност за нашия Дивеч. Той беше с нас и в момента, когато почти паднахме през дренажния отвор на дока.“
— Правилно — отсъди докторът. — Ние на практика разполагаме с имената на тези, които съвсем спокойно можем да определим като най-вероятни домакини, а останалите като по-малко възможни. Боб, да си забелязал снощи нещо особено у някого от твоите приятели, което би могло да ни влезе в работа?
— Само едно — отвърна момчето. — Докато Късия Малмстром вадеше черепа на Тип от храстите, той здраво си издра ръката на шиповете, потече кръв — следователно няма какво да се занимаваме с него.
Сийвър се смръщи едва забележимо и отправи въпрос към детектива:
— Ловецо, доколко съзнателен е твоят сънародник? Може ли да остави раните да кървят само за да убеди Боб, че това не е неговият домакин?
„При него въобще не може да се говори за съзнание — отвърна извънземният. — Все пак покриването на такива дребни рани е толкова автоматизирано при нас, че ако беше в момчето, той най-вероятно би се погрижил за тях. Разбира се, ако врагът ни се съмнява, че домакинът му е под подозрение, той би се въздържал от действия, колкото и сериозна да е раната, тъй като се интересува единствено от собствената си сигурност. В този смисъл твърдението на Боб надали може да се приеме като стопроцентова истина, но все пак това поставя Малмстром в по-благоприятно положение.“
Докторът кимна одобрително:
— Така си мислех и аз — каза той. — Добре, струва ми се, че се отклонихме от основния проблем — проверката на младия Тероа. Ловецо, много бих искал да узная дали жълтата треска би могла да причини нещо на твоята раса? Утре ще го ваксинирам точно срещу това.
„Надали — щом не вреди на Боб. Освен това мога да ви гарантирам, че нашето приятелче веднага ще се измъкне от крайника, в който ще инжектирате, и ще поизчака нещата да се уталожат. Шансовете ваксината да се окаже смъртоносна са много нищожни и затова предпочитам да извърша проверката лично, а след като намерим Дивеча, вече ще можем да помислим по-добре как да го убием.“