— Най-добре ще е, като го откриеш, вече да разполагаш с нещо, което би го унищожило — възрази му лекарят. — Всичко, което мога да ти предложа, са няколко антибиотика и ваксини, а от друга страна, не можем да ги изпробваме направо върху Боб — това ще ни отнеме десетина дни. — Сийвър се замисли напрегнато за нещо. — Сега ще ви обясня. Ще започнем с вещества, които не могат да причиинят вреда на Боб, а ти ще ни казваш какъв е ефектът им върху тебе и ако открием някое, което би те унищожило, ще уредим нещата така, че да можеш да напуснеш тялото на момчето, докато въздействието му отмине. Няма да тестуваме Тероа, докато не открием нужната субстанция.
„Но вие знаете, че това ще отнеме дни, а Тероа напуска острова след по-малко от четиридест и осем часа!“
— Не е задължително. Никак няма да ми хареса, тъй като зная колко силно момчето иска да стане моряк, но все пак бих могъл да го задържа тук до следващото идване на танкера, ако се наложи. Това ще ни даде още десет дни и ако изпробваме по две субстанции на ден, имаме голям шанс да открием нещо. Ще започнем с антибиотиците, тъй като ваксините са по-специфични.
„Това е наистина идеално, стига ти, Боб, да нямаш нищо против — гласеше отговорът. — Съжалявам, че не се впуснахме в битката по-рано. Докторе, сега ще опитаме ли нещо?“
— Разбира се — отговори Боб на въпросителния поглед на лекаря.
Той седна на кушетката, а г-н Сийвър покри краката му с чаршаф така, че да не се вижда нищо.
— Не зная дали няма да е по-добре да си свалиш обувките — каза той, докато дезинфикцираше ръката на момчето. — Доколкото мога да преценя, те биха го затруднили, ако реши да излезе от тебе. Готов ли си?
Боб кимна, Сийвър заби спринцовката в ръката му и плавно инжектира съдържанието й. Момчето съсредоточи погледа си върху срещуположната стена в очакване на отговора на Ловеца.
„За мене това е само разновидност на протеиновата молекула — беше първото изречение, което се появи след малко. — Попитай доктора дали да погълна веществото или да го оставя в организма ти?“
Боб предаде съобщението.
— Доколкото ми е известно, това няма никакво значение — отвърна лекарят. — Но би ми направил голяма услуга, ако го остави и ми съобщи за някое евентуално въздействие върху твоите органи, разбира се, ако се появи такова. И така ние установихме, че това вещество е безвредно. Може би ще е по-добре днес да не опитваме с друго — ти все пак трябва да се видиш с приятелите си. Отваряйте си очите на четири — Тероа не е единственият възможен домакин, дори и да не ви се струва така.
Момчетата явно все още не бяха на строежа — за всеки случай Боб беше хвърлил едно око надолу към пътя. Докато се качваше на велосипеда, кракът му се обади и Робърт се усмихна весело, като си спомни как докторът беше зарязал всичко в името на общото дело — дори и грижата за раната му. Пътят не беше дълъг и още с пристигането си той забеляза значително количество подбрани и подредени дъски, а близо до тях бяха паркирани велосипедите на приятелите му. Боб също спря там и се отправи към групичката.
Четирите момчета си бяха дали почивка и сега бяха насядали върху стената, на чието изливане присъства Боб. Бетонът отдавна се беше втвърдил и в момента се подготвяха страничните стени. Момчетата се бяха надвесили и се взираха надолу към равната повърхност на дъното. Когато Робърт се присъедини към тях, видя, че долу работеха група мъже, които използваха някаква странна машина. Всички бяха с маски, но не беше трудно в човека на командния пулт да бъде разпознат бащата на Малмстром. Машината представляваше компресор, свързан с резервоар с някаква течност и маркуч, през който въпросната течност излизаше под високо налягане. Един от мъжете миеше бетона с помощта на странната машина, а останалите го следваха с горелки в ръце. Момчетата имаха само най-обща представа за това, което правеха мъжете. Много от бактериите, използвани за производството на петрол, отделяха като междинен или краен продукт изключително силни корозионни вещества. Затова работниците полагаха покритие, което да пази бетона от въздействието им. Защитното вещество представляваше пластмаса, съдържаща флуорин, която беше получена преди години като страничен продукт при изследванията върху отделянето на уранов изотоп. В барабана на машината то се смесваше с един от стандартните инхибитори и след като го нагрееха до определена температура, то се втърдяваше под формата на прозрачен защитен филм. Изпаренията от инхибитора бяха изключително вредни — затова и мъжете бяха с маски.