— Чарли иска да отидем до баржата и ще се помотаем малко с нея. Там ще се сбогува с приятелите си, а след това ще се качим на новия резервоар да се види с някои хора. След това ще се прибера. Може и да позакъснея, но какво от това.
Колби кимна разбиращо и двамата приятели загребаха мощно, за да успеят да пресрещнат баржата, която извършваше редовната си обиколка около резервоарите. Момчетата ги проследиха с поглед, докато достигнаха целта си.
— Много обичам да се заяждам с него и ми е малко мъчно, че ще заминава — каза в заключение Райс. — Поне ще се връща често. Ще се захващаме ли с лодката?
Другите изразиха някаква вяла готовност, но ентусиазмът им се беше стопил. Те се повъртяха още около лодката, после поплуваха, отрязаха две дъски и накрая изумиха родителите си, като се прибраха много преди часа за вечеря.
Вместо да седне над домашните си, след вечеря Боб излезе отново, като обясни на майка си, че „ще отскочи долу до селото“. Това си беше чистата истина, но момчето се въздържа да им каже, че иска да се види с д-р Сийвър, за да им спести излишните тревоги. Лекарят беше заявил, че няма да изпробват друго лекарство през този ден, и Робърт нямаше някаква особена причина да го търси, но нещо мъчеше юношата и самият той не можеше да прецени точно какво е. Ловецът беше много добър и доверен негов приятел, ала разговорите с него бяха трудни, а Боб просто трябваше да си поговори с някого.
Докторът го посрещна малко изненадан:
— Добър вечер, Боб! Нетърпелив си да проведем следващия тест или си научил нещо ново? Или просто ти се ще да поговорим? Влизай, влизай, така и така си дошъл дотук! — той затвори вратата след него и го покани да седне.
— Не зная точно какво ми е, сър — започна момчето, — но все си мисля за номера, който ще скроим на Чарли. Зная, че имаме достатъчно основания и че това няма да е завинаги, но все пак смятам, че няма да постъпим много правилно…
— Зная. Изпитвам същото — още повече че ще съм принуден да излъжа, което противоречи на принципите ми. Понякога и аз давам погрешна диагноза, но това е друго нещо — г-н Сийвър се усмихна горчиво. — Все пак не виждам друга възможност и дълбоко в себе си съм уверен, че не правим нищо лошо. И ти трябва да го разбереш. Сигурен ли си, че няма нещо друго, което да те тревожи?
— Не съм — отговори момчето, — но не мога да ви кажа какво ме мъчи. Просто не мога да се отпусна.
— Това е съвсем естествено — ти си въвлечен в неща, които са малко над възможностите ти и изискват огромно напрежение. Все пак може да си видял нещо, което подсъзнателно да ти е направило впечатление, а сега не ти дава мира — нещо, което е пряко свързано с нашия проблем. Размишлявал ли си върху всичко, което ти се е случило, откакто си пристигнал?
— Не само върху това, но и върху всички събития от есента насам.
— Само си размишлявал или си го споделял с твоя гост?
— В повечето случаи само съм мислил върху това.
— Тогава може би не е зле да поговорим. Понякога това помага на човек да подреди мислите си по-добре. Най-малкото можем да обсъдим причините да подозираме всеки един от приятелите ти, за да видим как ти преценяваш всичко. Ние сме се заели с младия Тероа например, защото е спал в близост до рифа, присъствал е при падането ти на дока и защото се готви да заминава — това са всичките ни основания. Освен това за него вече сме разработили план за действие.
— Имам предвид — продължи лекарят — някаква случка като тази с Малмстром, когато се беше издрал в трънака, която да ни насочи по някакъв начин. Сещаш ли се още нещо, което да говори за или против него? Например спал ли е близо до рифа?
— Всички спахме на брега в деня, когато е пристигнал Ловецът, но Късия не беше с нас. Както и да е — това няма никакво значение. Вече ви разказах за онази част от космическия кораб, която намерихме на около миля от брега. За да се довлече до плажа останалата част от корпуса, е нужно доста време, поне Ловецът твърди така. — Момчето направи малка пауза. — Другото, което ми направи впечатление, е, че днес следобед той ни заряза и тръгна с Чарли, но те винаги са били много добри приятели и няма нищо странно, че искат да си поговорят само двамата преди заминаването на Тероа.
Докторът кимна, когато успя да се справи с плетеницата от сложни взаимоотношения:
— Да, може да се каже, че нещата, които ми разказа, говорят в полза на младия Малмстром. А какво можеш да кажеш за Рижия — Кен Райс?