В този момент на д-р Сийвър за първи път му хрумна, че Ловецът може да е направил същото, и подобно на Боб реши да провери нещата при първа възможност.
— Предполагам, че и Норман е бил на дока по време на инцидента, т.е. имал е възможност да предизвика падането? — запита докторът след продължителна пауза. — А сещаш ли се нещо друго за него — за или против? В момента не? Добре, остави тогава. А последният от твоята компания — Ху Колби? Разбира се, не трябва да забравяме, че много хора на острова работят или се навъртат около рифа.
— Спокойно можем да изключим работниците — прецени Боб. — А и никое от хлапетата не си играе там — поне в тази част от рифа, или по-точно никой не ходи толкова често и толкова близо, колкото ние.
— Добре, да оставим това за момент. Какво ще кажеш за Колби? Не го познавам много добре, не си спомням да сме разменяли с него повече от дума-две. Никога не е идвал с някакво оплакване при мене, а откак съм го ваксинирал, съм го лекувал само веднъж, доколкото си спомням.
— Съвсем типично за него — отвърна Боб. — С нас разговаря повече, но не много. Колби предпочита да си мълчи и да не става център на внимание. Въпреки това притежава много бърза и ясна мисъл. Той например прибяга за кофата, преди още ние да сме наясно какво става. Ху също беше на дока, но никак не мога да си го представя в ролята на злодея. Той не е от приятелите, за които мислиш непрекъснато, но е много свястно момче.
— Добре, в такъв случй трябва да помислим за Райс и Хай и да „обработим“ Чарли Тероа. Не зная дали този разговор те е освободил поне малко от напрежението, аз обаче научих доста от него. Ако си припомниш още нещо, ела и ще го обсъдим. Аз лично не очаквах да се видим днес повторно, но въздействието на предишното лекарство вече е отминало и тъй като си тук, можем да направим още един опит. Съгласен ли си?
Боб не се възпротиви и приготовленията от сутринта се повториха. Резултатите бяха съвсем същите с малката разлика, че Ловецът прецени новото лекарство като „много по-вкусно“ от предишното.
ГЛАВА XVII
ДОКАЗАТЕЛСТВОТО
В сряда сутринта Боб тръгна за училище по-рано от обикновено, за да има възможност да изпробва още едно от веществата в списъка, преди да влезе в час. Той не знаеше кога точно ще се появи Тероа за ваксината си, но никак не желаеше да присъства и затова се изнесе възможно най-бързо от лекарския кабинет. Часовете минаха както обикновено. След като ги освободиха, момчетата се събраха и решиха днес да не се занимават с лодката, а да отидат отново до строежа. Само Малмстром направи изключение, като си тръгна, без дори да спомене нещо определено за плановете си. Боб го проследи с поглед, в който се четеше нескрито любопитство. Много му се искаше да го последва, но нямаше никакъв повод да го стори, а освен това Хай и Райс бяха тези, които оглавяваха листата. Строежът по мнението на момчетата вървеше доста бавно. Стените, които се подготвяха за изливане, бяха по-сложни от технологична гледна точка. Панелните секции този път не само бяха дълбоко вкопани в земята, както предишните, но и се налагаше в крайните участъци да бъдат припасвани към дъното, т.е. на около пет метра над терена. Това изискваше да се използват значително по-дълги подпори, тъй като стандартните се оказваха прекалено къси. Самият терен допълнително усложняваше работата — той беше толкова неравен, че се налагаше всяка подпора да бъде измервана и изрязвана според случая. Г-н Кинард сновеше непрекъснато между стените и автоматичния трион със сметачна линийка в ръка, като току вадеше от джоба си рулетката, за да провери нещо.
Тежките греди бяха пренасяни от големия куп до триона, а оттам — до стените по възможно най-бързия начин. Боб, почти безразличен към убожданията на треските, и Колби, който си носеше чифт брезентови ръкаваци, се включиха да помагат. Хай и Райс се въоръжиха с гаечни ключове, след което Рижия успя да изпроси разрешение и двамата се захванаха да затягат болтове по улеите, свързващи бетонобъркачката с изкопите за основи на стените. Те бяха положени върху дървено скеле и почти по цялата си дължина минаваха високо над терена. На момчетата не им пукаше, че непрекъснато трябва да шарят нагоре-надолу, но мъжете с радостна готовност отстъпиха местата си на бодрата смяна, още повече че работата върху скелето беше съвсем безопасна.
Полагането на защитния слой върху южната стена все още не беше завършено, обаче работниците не позволяваха на момчетата да се навъртат наблизо. Единствено Боб, и то само веднъж, се включи в тази работа, като откара до дока резервоара на машината, за да бъде напълнен отново с флуорен лак. Не можеха да го държат близо до строежа, тъй като при нормални температурни условия започваше да се полимеризира независимо от наличието на инхибитора. Цялото количество беше в хладилните камери на дока, където се съхраняваше при възможно най-ниската температура. Самото слизане до долу отне две-три минути, но момчето трябваше да изчака почти половин час, докато резервоарът бъде почистен и напълнен отново — ако в него останеше дори и най-малкото количество от стария лак, това можеше да доведе до големи неприятности. Не съществуваше разтворител, който да се справи с покритието, след като то се втвърди. Единственият начин да се почисти след това беше просто да се претопи самият резервоар.