Чарли не се замисли нито за миг. В момента на репликата той се намираше на около един-два метра от Райс и реагира светкавично — извърна се и се нахвърли върху Кен.
Шегаджията показа добър рефлекс и това го спаси от сериозно нараняване при първата атака, в която Тероа вложи цялата си ярост и сила. Кен отскочи назад, хвърли чука настрана и зае отбранителна позиция. Чарли излезе извън кожата си, когато юмрукът му увисна във въздуха. Той бързо достигна отново до противника си и ръцете му заработиха с методичността и скоростта на млатилата на добре поддържана вършачка. Райс, чийто път за отстъпление беше отрязан напълно от бетонните блокове, беше принуден да приеме боя.
Мъжът, на когото помагаше Кен, беше толкова изненадан, че в първия миг не можа да реагира. Боб беше доста далеч, а Колби нямаше как да се смъкне отгоре. При тези благоприятни условия боят се разгоря с цялата сила и ярост, на която бяха способни момчетата. Отначало Райс само се защитаваше, но след като първият удар на Тероа премина през глухата му отбрана и намести ребрата му, загуби търпение и се зае сериозно с нападението.
Фактът, че беше с три години по-голям и с една глава по-висок, даваше определено преимущество на Чарли. Личеше си, че и двамата са доста далеч от бокса, но това ни най-малко не им пречеше да си разменят прилични удари. След една изключително успешна серия от крошета в главата на противника Тероа беше сразен от тежък удар в областта на слънчевия сплит.
Той инстинктивно свали гарда си и отстъпи крачка назад. Това беше звездният миг на Райс. Той никога не се беше боксирал, но реагира толкова точно и бързо, като че ли зад гърба си имаше дълги години на ринга. В мига, когато ръцете на Чарли се отпуснаха, Рижия пренесе цялата си тежест върху атакуващия крак и с все сила стовари юмрук върху носа на противника. Този десен прав беше фантастичен и впоследствие Кен, който иначе нямаше някакви особени постижения в сферата на юмручните спорове, си спомняше за него с много гордост и задоволство. Но в крайна сметка резултатът от удара беше нулев, защото Тероа дори не се олюля. Напротив — той се съвзе много бързо и си го върна с абсолютно идентичен удар, който беше и последният в двубоя. Мъжът, който работеше наблизо, се втурна и улови Тероа, а притичалият Боб хвана Райс. Никой от двамата не направи сериозен опит да се изтръгне и да продължи. Бързата акция по разтърваването ги беше поохладила и сега имаха възможност да осмислят станалото. По лицата им се четеше неудобство, доколкото по тях въобще можеше да се различи някакво изражение пред насъбралите се вече хора.
Дечурлигата, които съставляваха по-голямата част от множеството, възбудено приветстваха и двамата побойници, но мъжете, проправящи си път през техните редици, явно не споделяха ентусиазма им. Изразът на лицето на г-н Райс, който се беше промъкнал напред, беше такъв, че желанието на Кен за саморазправа — или по-точно това, което беше останало от него, се изпари безследно.
Самият Кен въобще не беше за гледане. Синините, с които беше покрито лицето му, бяха започнали да придобиват морав оттенък, контрастиращ с рижите му коси, а носът му кървеше обилно. Синините на противника му бяха скрити от ризата, но кървящият му и подут нос неоспоримо свидетелстваше за майсторлъка на Райс. Бащата на Кен най-после застана пред „своята гордост“ и помълча, докато всички наоколо стихнаха в напрегнато очакване. Той нямаше никакво намерение да се разправят пред хората, но всеки по-схватлив зрител би разбрал това, което му се щеше да каже. След около минута г-н Райс тихо изрече:
— Кенет, най-добре ще е да отидеш да си измиеш лицето и да изчистиш петната от кръв по ризата си, преди да ги е видяла майка ти! С тебе ще си поговорим по-късно!
След това се обърна и заговори на Тероа:
— Чарлс, много ще се зарадвам, ако се съгласиш да отидеш с него и да направиш същото. И освен това бих искал да зная причината за цялата тази глупотевина.