Момчетата не му отвърнаха нищо и засрамени от самите себе си, тръгнаха надолу към лагуната. Боб, Норман и Ху ги последваха. Робърт и Колби бяха видели началото на разправията, но не казаха нито дума, тъй като самите участници в нея трябваше да си решат какво е нужно и какво не да се разказва.
Г-н Кинард познаваше добре сина си и приятелите му, за да знае, че нещата стоят именно така, и това му помогна да запази спокойствие. Той заобиколи строежа и пресрещна групичката в долния край на резервоара.
— В джипа имам сапун за солена вода — съобщи той. — Мога да отида да го взема, ако някой от вас занесе този нож на г-н Мередит горе на триона.
Той протегна ръка, за да подаде на Колби, който с готовност излезе напред, металния диск, убягнал от вниманието на момчетата до този момент. Ху прокара пръст през средата на диска и пое нагоре, а г-н Кинард се отправи към джипа си. Момчетата приеха с благодарност сапуна — особено Райс, който предполагаше каква ще е реакцията на майка му при вида на окървавената риза.
След около половин час ризата му вече беше съвсем чиста и Кен се тревожеше каква ще е реакцията на майка му при вида на двете му здраво насинени очи. Като по чудо той нямаше нито един избит зъб, но Боб и Норман, които се бяха нагърбили с оказването на първа помощ, стигнаха до извода, че ще мине доста време, преди хората да престанат да разпитват Райс с кого се е бил. Тероа беше в много по-изгодна позиция — той беше получил само един удар в лицето и подуването на носа му щеше да изчезне за ден-два.
Докато им оказваха първа помощ, всички признаци на враждебност се стопиха. Останалите се грижеха за раните им, а двамата противници се разсипаха да се извиняват един другиму. Норман и Боб бяха доста развеселени от гледката на двамата „непримирими врагове“, които изкачваха склона рамо до рамо, за да се срещнат с г-н Райс.
— Добре — отсече Хай най-накрая. — Ще казваме, че Рижия си го е изпросил. Надявам се да няма много неприятности. Чарли го подреди достатъчно. Нашите пиленца дълго ще си спомнят за този бой.
Боб кимна утвърдително:
— Като че ли наистина не беше най-подходящият момент за заяждане — точно след като Чарли каза, че не заминава. Трябва да се е чувствал много кофти.
— Аз не съм го чул. Казал е, че няма да заминава? Това е нещо ново за мене.
— И аз не съм чул — усети се навреме Боб, който по време на разпрата се намираше доста далеч, за да е чул каквото и да е, пък и след това нямаше време за обяснения, всичко се разви толкова бързо… Предполагам, че вече няма да е удобно да ги разпитваме, още повече че той сигурно е съобщил новината на Рижия. Ако искаш, да отидем да видим какво става.
— Не мисля, че ще е много удобно. Освен това още не съм сложил мрежата на басейна. Толкова време глътна поправянето на лодката! Какво ще кажеш — да отидем и да я поставим. Нямаме нужда от лодка, мрежата е на островчето. Ще стигнем дотам с плуване.
Боб се поколеба. Моментът беше много удобен да отскочи до доктора и да изпробват следващото вещество от списъка — въпреки че тази идея не го очароваше особено, но той все още не знаеше как да се оттегли, без да издаде истинските си мотиви.
— А какво става с Ху? — попита Боб. — Той още не се е върнал. Може би ще иска да дойде с нас?
— Най-вероятно си е намерил някаква работа горе. Аз ще отида, ако не ти се ходи с мене до басейна. Ще тръгваме ли или имаш някаква друга работа?
— Да, имам нещо предвид — отвърна Боб. — Мисля, че няма да е зле да го свърша сега.
— Добре, в такъв случай — доскоро.
Без да се оглежда, Хай се заизкачва обратно по склона по следите на побойниците, чиито дребни фигурки се виждаха в далечината, докато Боб се чудеше дали приятелят му не го подозира в нещо. След това се обърна и тръгна покрай брега по посока на доковете. Вървеше бавно, тъй като трябваше да обмисли доста неща. Нито Боб, нито пък Ловецът имаха желание да разговарят в момента. Всеки от тях беше погълнат от собствените си мисли.
Когато се изравниха с дока, те свиха нагоре по пътя, преминаха покрай къщата на Тероа и скоро стигнаха до дома на лекаря. Там всичките им планове се объркаха, тъй като на вратата висеше табелка, че докторът е на адрес и не се знае кога ще се върне.
Вратата на приемната никога не се заключваше. Боб знаеше това и след известен размисъл отвори и влезе вътре. Тук той можеше да седне и да почака. Докторът навярно нямаше да се забави много. Освен това в кабинета имаше много книги, които може би щяха да се окажат интересни или поне полезни. Момчето прегледа полиците и си избра няколко по-обещаващи заглавия.