Оказа се, че за непросветен човек четенето им е почти непосилен труд. Това бяха съвсем специализирани трудове, предназначени за професионалисти, и когато стигна до медицинската терминология, момчето разбра, че е най-добре да се откаже. Боб съвсем не беше глупав, но просто не притежаваше необходимите познания, за да разбере по-голяма част от написаното. Затова умът му често се откъсваше от текста и бродеше незнайно къде.
Необикновените събития от отминалия следобед, свързани предимно с техния проблем, изцяло бяха завладели мислите му. Досега той не беше питал Ловеца за мнението му по заключението, до което бяха стигнали с доктор Сийвър — че най-подозрителни са Хай и Райс. Момчето се въползва от възможността да го направи.
„Не ми се иска да критикувам усилията ви — отвърна Ловецът, — тъй като ми се струва, че дори и да грешите в заключенията си, вие все пак имате някакви основания за това. Предпочитам да не ти казвам мнението си относно Райс и Хай, нито пък за другите, защото различията в становищата ни ще разколебаят вижданията ти по въпроса, а ако целях това, просто щях да се захвана съвсем сам с цялата работа.“
Въпреки че Ловецът говореше индиректно, Боб разбра, че извънземният не е съгласен с техните рзсъждения. Той не можеше да си обясни защо. Изводите, до които бяха достигнали предишната вечер с г-н Сийвър, изглеждаха съвсем логични. След малко Робърт реши, че това е така, защото детективът знаеше за Дивеча повече, отколкото те можеха да научат през целия си живот.
Но все пак къде беше грешката им? Ако трябва да бъдем точни, те дори не бяха достигнали до някакви определени заключения, просто бяха обсъдили възможностите. Ловецът оспорваше тяхното мнение — в такъв случай беше сигурен в своето.
„Не съм сигурен в нищо“ — гласеше отговорът, след като Боб изложи хода на мислите си пред детектива. Момчето се зае отново да обмисля всичко. Хрумна му нещо ново, но то не успя да го сподели с Ловеца, тъй като отвън се чуха стъпките на доктора. Боб скочи нетърпеливо на крака и в момента, в който входната врата се отвори, се обърна към влизащия Сийвър с думите:
— Нося ви новини. Можете да пуснете Чарли да отплава утре, освен това можем съвсем спокойно да свалим подозренията от Рижия!
ГЛАВА XVIII
ЕЛИМИНИРАНЕТО
Лекарят спря за миг, когато чу гласа на Боб, а след това затвори вратата и се отправи към стола си.
— Радвам се да го чуя — каза той. — Аз също нося някои новини. Но първо ми разкажи подробностите. Ловецът лично ли ги провери?
— Не — аз. Искам да кажа, че видях някои неща. Явно досега не съм разбирал значението им.
— Чарли и Рижия днес се сбиха до новия резервоар — продължи момчето. — Започна се с това, че Чарли съобщи за отлагането — предполагам, че се е срещнал с вас непосредствено преди да дойде. Както и да е, двамата се спречкаха и се нахвърлиха един върху друг. Когато най-после успяхме да ги разтървем, вече си бяха нанесли доста удари. Кен е с две здраво насинени очи, а и двамата с Чарли са с разбити, кървящи носове.
— И ти стигаш до извода, че тези наранявания доказват отсъствието на Дивеча? Нали вчера се разбрахме, че беглецът би се въздържал от спирането на кръвта, за да не се издаде. Не мога да разбера какво доказателство е тази история.
— Не ме разбрахте правилно, докторе. Много добре зная, че кървенето при порязване, одраскване и т.н. не може да бъде никакво доказателство, но нима не виждате разликата между тях и кървенето от носа? Във втория случай няма открита рана, която да е пред погледите на околните, т.е. няма да има нищо странно, ако от носа не потече кръв. А тези двамата кървяха като прасета.
Докторът помълча, докато обмисляше фактите.
— Все пак остава нещо неясно — заговори той най-накрая. — Дали Дивечът знае, че ударът по носа невинаги предизвиква кървене? Той е от друга планета и няма опита, който притежаваш ти.
— Помислил съм и за това — ухили се победоносно Боб. — Ако неговата раса не можеше да прецени такива дреболии, тя щеше да е заникъде. А това, което трябва да се знае, е наистина нищожно в сравнение с възможностите на тези същества — какво може да предизвика кървенето и дали то е неизбежно. Все още не съм питал Ловеца, но какво друго може да каже той? Така ли е, Ловецо?
Момчето зачака отговора, отначало с пълна увереност, а после с нарастващо съмнение, тъй като детективът мълчеше.
„Трябва да кажа, че си напълно прав — най-накрая се обади Ловецът. — Не бях обмислял тази възможност преди и наистина е най-вероятно нашето приятелче да не е в тях. Дори да се е въздържал в началото, той със сигурност е знаел, че след прекратяването на боя може да спре кървенето, а носовете на приятелите ти кървяха, докато вие не се заехте с тях. Печелиш, Боб! Зачеркваме двамата от списъка.“