Боб предаде думите му на д-р Сийвър, който кимна мрачно:
— Аз също елиминирах един кандидат. Отговори ми, Боб, нещо в поведението на Малмстром да ти е направило впечатление вчера?
— Да, държа се малко странно. Работи по-малко от обикновено и се беше умълчал. Мислех си, че е заради заминаването на Чарли.
— А днес?
— Не зная, не съм го виждал, откак свършиха часовете.
— Сигурен съм, че не си го виждал — отвърна сухо Сийвър. — Въобще не е трябвало да ходи на училище. Имал е тридесет и девет градуса и половина температура, когато най-после е благоволил да съобщи на родителите си, че не се чувства добре.
— Какво?
— Приятелят ти е болен от малария и много бих искал да зная къде я е пипнал — докторът гледаше момчето така, като че ли то беше виновно за всичко.
— Ами на острова има комари — реши да потърси някакъв отговор Боб, насърчаван от строгия поглед на лекаря.
— Зная, но ние унищожаваме гнездата на маларийните комари. Откъде ли е пренесена заразата? Следя всички, които пристигат или заминават. Екипажът на танкера? Някои от тях слизат за кратко на брега, но не е възможно да са те. Сигурен съм, тъй като съм запознат със заболяванията им. Ти също не си, въпреки че си отсъствал достатъчно дълго, за да пипнеш нещо и да го пренесеш тук, защото Ловецът те пази.
„А заболяването вирусно ли е?“ — заинтересува се извънземният.
— Не. Предизвикано е от флагелат — вид едноклетъчно. Ето — докторът извади от библиотеката книга с микроснимки — виж тук, Ловецо. Спомни си, моля те, дали в кръвта на Робърт е имало от тях.
Отговорът беше незабавен:
„В момента няма, а наистина не мога да си спомня как изглеждаха всички микроорганизми, които унищожих през последните няколко месеца. Трябва вие да си припомните дали Боб някога е показвал симптоми на такова заболяване. При проникването си във вас открих множество микроорганизми, които на външен вид напомнят този от снимката, обаче не мога да определя дали са същите само по една илюстрация. За мене би било голямо удоволствие да ви помогна, но за съжаление основната ми задача е по-спешна.“
— Боб — каза докторът, след като думите на детектва му бяха предадени, — ако не се разделиш с приятеля си, след като мисията му приключи, и постъпиш в медицинско учебно заведение, аз ти гарантирам, че ще станеш излечител на човечеството. Както и да е, това няма пряко отношение към проблема ни. Ловецо, това, което ми каза за моята кръв, никак не ме очарова, но не мога да го отрека, без да съм извърша необходимите тестове. Какво да се прави — професия! Та бях започнал да ви казвам, че Малмстром е извън подозрение. Всичко, което говорих за кръвотечението от носа, се отнася с двойна сила за болестите, предизвикани от микроорганизми. В края на краищата и в този случай няма явни признаци, по които Дивечът да бъде открит, ако реши да предотврати заболяването, и той би трябвало да го съзнава.
След думите му се възцари пълно мълчание. Явно събеседниците бяха съгласни с мнението на Сийвър. Боб се намеси, за да наруши тишината, която вече започваше да става мъчителна:
— В такъв случай от нашата топ-класация остават само Норман и Ху. Днес следобед щях да гласувам за кандидатурата на Норм с две ръце, но сега вече не съм толкова сигурен.
— Защо?
Момчето повтори дума по дума разговора си с Ловеца малко преди срещата с доктора. Г-н Сийвър се възпротиви:
— Ловецо, ако ти имаш свой подход и не искаш да го споделиш с нас, не можеш да очакваш от мене и от Боб да действаме по някакъв несвойствен за нас начин.
„Искам да действате според вашата логика — отвърна детективът. — Явно двамата сте склонни да гледате на мене като на всезнаещ. Да, но не е така. Ние сме тук, на Земята, сред хората. Ще ви разкрия моите планове и ще ги реализирам с ваша помощ, но когато му дойде времето. Много ми се иска да проверите версията си, а ако бъдете повлияни от моето мнение, няма да успеете.“
— Тук си прав — съгласи се д-р Сийвър. — Добре, в такъв случай аз съм на едно мнение с Боб — трябва лично да провериш Норман Хай, и то без всякакво отлагане. Той е следващият от листата и ако това беше криминален роман, следователят непременно би се заинтересувал именно от Норм. Робърт, ти ще можеш ли да оставиш Ловеца близо до дома на Хай, както беше в началния ни план, за да може той да извърши проверката през тази нощ?
„Вие забравяте, в какво ме убеждавахте — отвърна извънземният, — че когато се срещна с Дивеча, трябва да разполагам със средство, с което да го унищожа. С тези разговори около следобедните събития забравихме напълно за тестовете, които извършваме.“