— Мисълта за маларията не ме оставя на мира — оправда се докторът и допълни: — Все пак имаш право. Ще опитаме едно друго лекарство. Само те моля да не възхваляваш вкусовите му качества, толкова е скъпо, че не бих преживял, ако ти дойде вместо десерт.
Лекарят се залови за работа.
— Между другото — каза г-н Сийвър, докато пълнеше спринцовката, — Норман не беше ли един от гратисчиите на кораба? Дали можем да свържем този факт по някакъв начин с нашия проблем?
— Той е бил — отвърна Боб, — но не зная каква връзка можем да открием. Идеята е била на Рижия, обаче в последния момент той се е отказал.
Лекарят внимателно постави инжекцията и рече:
— Може това същество да е било в Тероа за известно време, а след това да се е прехвърлило в Норман. На борда те вероятно са спали в едно помещение.
— Защо ще се прехвърля?
— Тъй като е преценил, че шансовете на Хай да слезе на брега са много по-големи — нали той е искал да разгледа музея в Таити.
— Но това би означавало, че Дивечът е прекарал в Чарли достатъчно дълго време, за да научи английски и за да проучи, че в интереса на Норм към биологията няма нищо подозрително, защото е възникнал доста преди неговото пристигане — възпротиви се Боб и докторът беше принуден да се съгласи с него.
— Прав си — каза той, — това беше само хипотеза. Не съм го приел за даденост. Много жалко, че не можем да намерим веществото, което ни е нужно. Ако го имахме, и то в достатъчно количество, маларията би била идеален претекст да го приложа масово.
„Струва ми се, че сме още далеч от откриването на въпросното вещество“ — докладва бодро Ловецът.
Докторът се намръщи:
— Ние май няма да успеем да намерим това, което ни е нужно. Твоята структура е толкова различна от всичко живо на Земята… Ако имаш някакви идеи, които биха ме насочили, кажи!
„Преди доста време говорих с Боб за някои мои идеи — отвърна Ловецът. — Бях тръгнал по този път, но се очертаха толкова много възможни решения, че временно се отказах от проверяването им и предпочетох да опитам по начина, по който предлагате вие.“
— Какво, за Бога, сте обсъждали, без да ми го кажеш? — обърна се Сийвър към момчето. — Тъкмо сега е моментът да ми го съобщиш.
— Не мисля, че има нещо за казване — отговори обърканият Боб. — Всичко, което сме обсъждали с Ловеца, се отнасяше до метода на издирването — говорихме, че трябва да проследим вероятното придвижване на Дивеча и да проверим за възможни следи от него. Намерихме генераторната обшивка и все още не сме се отказали да търсим.
— Аз също. Добре, ако Ловецът е решил да проверим отначало нашага хипотеза, най-добре ще е да го направим. Всички причини, които изтъкна той, са съвсем основателни, с изключение на една — че другият подход би ни затруднил с многото си възможности. Това според мене не е никаква причина да не бъде разработен.
„Казах ви, че съм започнал — отвърна Ловецът. — Но досега не е ставало нужда да се противопоставям на вашите издирвания. И аз съм на мнение, че Хай и Колби трябва да бъдат проверени много внимателно, а относно Райс не съм хранил особени подозрения.“
— Защо?
„Вашият основен довод срещу него беше, че се е намирал известно време в безпомощно състояние на мястото, където се приземи Дивечът. На мене обаче ми се струва, че нашето приятелче надали би проникнало в тялото на някое застрашено същество, а случаят с Райс е точно такъв.“
— Но това не представлява никаква заплаха за Дивеча!
„Да. Но и не му върши никаква работа. Защо да влизаш в домакин, чийто живот е под въпрос? Въобще не се изненадвам, че рижият ти приятел се оказа извън подозрение.“
— Добре — заключи Сийвър. — Ще трябва да се заемем с другите двама възможно най-скоро, така че да се захващаме за работа. И все пак всичко ми звучи много нелогично.
Боб също не беше съвсем убеден, но вече беше свикнал да се доверява напълно на Ловеца за всичко — с едно малко изключение… Затова момчето прекрати всички свои опити за разубеждаване на извънземния и си тръгна. Навън слънцето вече залязваше. Той трябваше да намери Хай и Колби и внимателно да ги наблюдава — това като че ли беше единственото, което можеше да направи в момента.
Бяха се разделили при резервоара и те може би все още бяха там. При всички положения трябваше да отиде до строежа, тъй като велосипедът му беше останал до складовете, така че нищо не му струваше да провери дали момчетата си бяха намерили някаква работа горе.
Като стигна до къщата на Тероа, видя Чарли, зает с някаква работа по градината, и мина близо до оградата. Полинезиецът явно беше успял да се успокои. Боб се сети, че в края на краищата така и не се разбраха дали ще го пуснат да плава, но се надяваше, че докторът няма да забрави да му съобщи решението си. Сега просто нямаше нужда Робърт да се бута около младия Тероа.