Велосипедът му беше на мястото си, но другите на останалите момчета бяха изчезнали. Това го накара да се замисли къде ли може да са отишли. Накрая реши, че най-вероятно са решили да довършат аквариума на Хай, и подкара велосипеда си нататък. Пътьом се отби до лекарския кабинет, за да се увери, че г-н Сийвър не е забравил за Чарли. Когато стигна до втория поток, момчето спря и се огледа за велосипедите на приятелите си, макар да беше сигурен, че не са отишли да поправят лодката. Както и очакваше, не намери нищо.
Норман беше споменал, че ще отидат до островчето с плуване. В такъв случай велосипедите им най-вероятно бяха зад двора на Хай. Боб пое нататък. Къщата представляваше двуетажна постройка с множество прозорци и твърде напомняше дома на Кинард. Най-съществената разлика беше, че тази не бе обсадена от джунгла, защото песъчливата почва пречеше за разпростирането й дотук. Около самата къща, разбира се, бяха насадени няколко високи дървета, които да пазят сянка, но не можеше да става и дума за сравнение с гъсталака около дома на Кинард. Тъй като пътят свършваше тук, откъм задната стена на посторйката беше направен паркинг за велосипеди, използван от всички жители на острова. Боб се насочи направо към него и изпита огромно облекчение, когато се убеди, че не е въртял напразно педалите. Велосипедите на Райс, Колби и Хай бяха тук. Той паркира до тях и пое към брега. Когато слезе, видя тримата си приятели върху островчето. Те също скоро го съзряха и му замахаха да не се съблича.
— Няма смисъл да идваш! — извика му оттам Хай. — Вече свършихме.
Боб им даде знак, че е разбрал, и остана да ги изчака. Момчетата се огледаха още веднъж, за да не забравят нещо, сетне пристъпиха към водата. Те внимателно се провряха между коралите до дълбокото, а след това преплуваха разстоянието до брега, без дори да си свалят обувките.
— Поставихте ли мрежата? — заинтересува се Боб.
— Да — отвърна Хай. — И разширихме малко отвора. Сега е вече около двадесетина сантиметра. Върху него циментирах едрата мрежа, а отгоре й — по-фина от медна тел, която да задържа и най-дребните животинки.
— А сложи ли вече нещо вътре? Нещо като за цветни снимки.
— Ху пусна две анемонии, за което съм му безкрайно задължен. Бог ми е свидетел, че никога не бих посмял да ги пипна с ръка.
— И аз никога повече не бих го направил — намеси се Колби. — Винаги съм мислел, че анемониите се свиват, когато ги приближи нещо по-голямо. Едната наистина го направи, но другата…
Той показа ръката си и Боб подсвирна съчувствено — два от пръстите му се бяха зачервили силно от досега с копривните клетки на анемонията, а дланта беше подута и явно много го болеше.
— И аз съм се парил на тия гадинки — изкоментира Боб, — но никога толкова лошо. От кой вид беше?
— Не зная. Трябва да питаш „професора“. Беше доста едра. Отсега нататък ще си ги събира сам — и едрите, и дребните!
Боб кимна, но мисълта му беше другаде. Въпреки че беше направо странно — всички събития се струпаха в един и същ ден, но фактически вече четирима от заподозрените юноши бяха отпаднали от топ-листата. Не можеше да има съмнение, че след като Ху е ловил анемониите съвсем сам, гостът, ако, разбира се, беше в него, би реагирал мигновено, без да се страхува от разкриване. Дори Дивечът да беше съвсем безотговорен по отношение на евентуалния си домакин, той надали щеше да се примири с една макар и временна нетрудоспособност на толкова важна част от тялото като ръката.
Получаваше се така, че Норман Хай вече се бе изкачил на върха на класацията след елиминирането на всички останали претенденти. Боб реши да сподели всичко това с Ловеца при първия удобен случай. Дотогава трябваше да се преструва, за да не буди съмнения.
— А чухте ли за Късия? — отклони разговора той.
— Не. Какво му се е случило? — заинтересува се Райс.
Боб мигновено забрави грижите си и се отдаде изцяло на удоволствието да съобщи нещо, което още никой не знаеше и освен това беше толкова вълнуващо. Той заразказва надълго и нашироко за заболяването на приятеля си и за това как докторът се блъска, за да разбере откъде идва заразата. Момчетата бяха направо изумени. Дори Хай, чиито задълбочени интереси в областта на биологията му осигуряваха малко по-професионален поглед върху маларията, беше леко развълнуван: