— Може би няма да е излишно да се поразровим из гората и да пресушим или обеззаразим локвите, където се въдят комарите — сподели загрижено той. — Щом на острова има малария и Късия я е пипнал, ние също можем да загазим.
— Ще трябва да питаме доктора — прибави Боб, — но това звучи съвсем разумно, въпреки че ровенето в горите ще е доста неприятно.
— Голяма работа! Чел съм доста за тия гадинки…
— А дали можем да посетим Късия? — прекъсна го Райс. — Трябва да попитаме доктора и за това.
— Хайде да отидем да го намерим!
— Нека по-напред разберем колко е часът. Струва ми се, че вече е доста късно.
Това предположение като че ли се оказа най-разумното и момчетата се изкачиха при велосипедите си и изчакаха там, докато Хай се отбие у дома, за да намери отговор на този така важен въпрос. След малко се показа на прозореца и извика:
— Нашите тъкмо сядат да вечерят. Ще се видим по-късно пред къщата на Боб. Става ли?
Райс съвсем помрачня:
— Щом той се е прибрал точно навреме, значи аз съм закъснял безнадеждно. Хайде да вървим. Ако не дойда след вечеря, знаете защо, нали?
Кен трябваше да измине почти миля, докато се прибере. Боб беше в същото положение и дори Ху, който живееше най-близо, скочи на седлото, без да губи време. Момчетата се стрелнаха надолу по склона. Робърт не беше съвсем наясно какво се пишеше на приятелите му, но за себе си беше сигурен, че ще трябва да потърси вечерята си в хладилника, а след това сам да измие съдовете.
Когато излезе отново навън, пред къщата го чакаше единствено Хай и въпреки че постояха известно време, не се появи никой друг. Нарушението на ултиматума за часа на вечерята беше сериозно прегрешение и рядко минаваше безнаказано.
Норман и Робърт решиха, че не си струва да чакат повече, и се отправиха към дома на доктора. Той си беше вкъщи въпреки предвижданията на момчетата, че по това време ще е у Малмстром. Така че дори не се наложи да проверяват дали автомобилът му е в гаража.
— Здравейте, млади господа! — поздрави ги Сийвър. — Какво мога да направя за вас?
— Чудехме се дали Късия се чувства достатъчно добре, за да го посетим — отвърна Хай. — Току-що научихме, че е болен, и си помислихме, че ще е по-добре да ви попитаме за тези неща, преди да сме отишли у тях.
— Постъпили сте много правилно. Мисля, че няма нищо лошо в това да го посетите. Не можете да хванете малария само защото сте в една стая с него. Освен това той вече не е толкова зле, давам му лекарства, които ще унищожат плазмодия почти напълно през следващите няколко дни. Температурата му вече поспадна. Мисля, че ще ви се зарадва.
— Благодарим ви, докторе — обади се Боб. — Норм, ти ако искаш, тръгвай, аз ще те настигна. Трябва да свърша една работа тук.
— А, не… Ще те изчакам — отвърна Хай.
Боб примигна объркано, но в този момент на помощ му се притече г-н Сийвър:
— Струва ми се, че Боб има предвид манипулациите на крака му, които правим всекидневно. Ако нямаш нищо против, бих предпочел през това време в кабинета да сме само аз и пациентът.
— Но аз… такова… Ами аз също исках да ви видя по една работа — изплю камъчето Норман.
— Ще изчакам отвън да свършите — изправи се Боб.
— Няма нужда — каза Хай. — Няма да продължи дълго. Може би ще е по-добре, ако чуеш и ти. Може да съм ти направил същото и на тебе. Стой тук! Докторе, можете ли да ми опишете точно как се чувства болният от малария?
— Добре. Лично аз, благодаря на Бога, не съм се разболявал, но общо взето, болестта започва с пристъпи на треска. После те изчезват и се заменят с висока температура и потене, обикновено съпроводени със загуба на съзнание. Болестта се развива и затихва периодично, тъй като е свързана с жизнения цикъл на маларийния плазмодий, който я предизвиква. Когато започне развитието на ново негово поколение, всичко се повтаря отначало.
— А пристъпите на треска достатъчно тежки ли са, искам да кажа достатъчно лоши, за да се чувства човек наистина болен? Или пък минава време, преди да станат сериозни?
Докторът се намръщи, защото започна да разбира накъде бие момчето. Боб се напрегна като през последната третина на хокеен мач. Най-лошото беше, че той разполагаше с информация, която не беше успял да предаде на г-н Сийвър.
— Понякога развитието на болестта спира за дълъг период и хората, които са я прекарали, се сблъскват със същите симптоми едва след години. За това си има обяснения, но лично аз не съм срещал бацилоносител, който да не е бил спохождан от симптомите поне от време на време — доразясни докторът.
Хай също се намръщи и явно не можеше да реши как най-точно да формулира следващата си реплика.
— Добре — изрече най-после той. — Боб каза, че не сте могъл да разберете откъде Късия е пипнал заразата. Със сигурност зная, че тя се пренася чрез комарите от кръвта на човек, който вече е болен. Опасявам се, че в този случай човекът съм аз.