— Млади човече, помагал съм при раждането ти и оттогава досега съм те лекувал от всичко. Ти никога не си боледувал от малария.
— Не съм се разболявал сериозно, но съм имал периоди на треска и повишена температура точно както вие ги описвате. Те никога не са били прекалено силни, за да ме обезпокоят, просто се чувствах малко неразположен. Никога не съм го споделял с друг, тъй като не ми беше особена грижа, а и не исках да тревожа близките си с нещо толкова незначително. Днес следобед, когато Боб разказа за Късия, за първи път съпоставих това, което съм чел за болестта, с моите симптоми и реших, че ще бъде най-добре, ако дойда и ви кажа. Можете ли да проверите по някакъв начин дали наистина съм болен?
— Ако питаш мене, догадката ти е напълно погрешна, момчето ми. Във връзка с Късия си припомних това-онова за тази болест, но досега не съм срещал случай като твоя. Все пак ако това ще те успокои, бих могъл да ти взема кръвна проба и да погледна за нашето приятелче — плазмодия.
— Ако не ви затруднявам…
Двамата събеседници не знаеха как да реагират на действията на Норман не само защото им се удаваше възможност да извършат необходимата им проверка, но и поради факта, че едно четиринадесетгодишно момче можеше така трезво да анализира ситуацията, проявявайки завидно гражданско съзнание. Това направо изуми доктора. Боб от своя страна си даде сметка, че приятелят му беше по-малък от него, а виж…
Всъщност нещата стояха малко по-иначе. Ако не беше се разболял толкова близък негов приятел, Хай надали щеше да се замисли сериозно върху пристъпите на треска отпреди години, а дори и да го беше направил, не беше сигурно, че би се завтекъл към лекарския кабинет. В момента просто го гризеше съвестта. Ако беше изчакал до следващата сутрин, надали щеше да дойде. Но всичко това беше в сферата на предположенията. В този момент д-р Сийвър му вземаше кръвна проба, за да разбере дали той носи някаква отговорност за болестта на Малмстром или не, и младежът имаше чувството, че прави за своя приятел всичко, което е във възможностите му.
— Сега ще изчакаме малко — каза лекарят. — Дори да притежаваш плазмодий, това няма да е много силно изразено и ще направим серумен тест. Ако нямаш нищо против, преди това ще погледна крака на приятеля ти. Става ли?
Норман кимна разочаровано и като си припомни предишния разговор, се надигна и се отправи към изхода. На вратата се спря за миг:
— Боб, не се бави много! Ще карам бавно.
Щом вратата се затвори зад гърба му, Робърт нетърпеливо се обърна към доктора:
— Няма какво да се занимаваме с крака ми, ако все пак наистина сте решили да го преглеждате! По-добре дайте да видим как стоят нещата с Норман! Ако се окаже прав, ще трябва да задраскаме и него.
— И аз мисля същото — отвърна Сийвър. — Затова взех малко повече кръв, отколкото ми трябваше. Серумният тест беше просто претекст. Мисля, че няма да ни се наложи да правим нещо подобно, просто ми се искаше и Ловецът да хвърли един поглед на кръвната картина.
— Но той не познава маларийния плазмодий, поне не от непосредствен контакт с него.
— Ако е необходимо, ще вземем от Малмстром. Сега обаче ще направим опит да го видим с микроскопа. Работата е там, че когато говорех за степента на изявеност на заболяването, не се шегувах. Твърде възможно е да не успея да видя нито един паразит, дори да приготвя и да прегледам стотина препарата. Именно затова ми се иска Ловецът да провери цялата кръвна проба, ако, разбира се, се наложи. Той ще го извърши много по-бързо от мене. Добре си спомням разказа му как е неутрализирал левкоцитите ти. Щом е могъл да го направи, значи ще може да огледа всяка кръвна клетка или да я помирише, или както там го прави, за отрицателно време.
Докторът извади микроскопа и някакви други апарати и се захвана за работа. След като смени два-три препарата, той надигна глава и направи коментар:
— Може би не откривам нищо просто защото не очаквам да открия каквото и да е.
След това отново се наведе над окуляра. Боб си помисли, че Норман сигурно се е отказал вече от чакането и е отишъл сам да посети приятеля им. След малко Сийвър отново надигна глава.
— Просто не мога да повярвам — възкликна той, — Хай като че ли има право. Виждам една-две кръвни клетки, които са разрушени по начина, по който го прави плазмодият. Самия него го няма, но затова пък тук бъка от живот. Никога няма да престана да се учудвам какво огромно количество най-разнообразни микроорганизми се съдържа в кръвта на здравия човек — докторът се облегна удобно и започна лекцията си. — Ако всички бактерии получеха възможност да се развият, само за половин час Норман щеше да бъде покосен от тиф, най-малко три вида гангрена, няколко разновидности на енцефалита и около шест различни стрептокока, а се чувства съвсем здрав. Разхожда се наоколо и дори се нуждае от някакъв стимул, за да си припомни, че е имал пристъпи на малария. Предполагам, че ти…