„Вярвам, че ще се развеселиш още повече, ако узнаеш, че съм на острова едва от седмица и че това е първото човешко същество, което проверявам чрез пряк контакт. Щях да те пипна малко по-бързо, ако се беше издал, но надали тези два-три дни са от особено значение.“
Ловецът беше болезнено честолюбив и именно това му изяде главата. Той дори не си даде сметка, че всичко казано от противника му водеше до заключението, че той дори не е подозирал Боб. Под въздействие на обидата детективът беше дал козове в ръцете на беглеца.
„Не ти вярвам — продължи да го ядосва Дивечът. — Ти нямаш уреди, с които да извършиш проверката от разстояние. Нито пък сегашният ми домакин се е разболявал сериозно или е получавал тежки наранявания през този период. Ако се беше случило нещо подобно, по-скоро щях да си потърся друг, отколкото да се излагам на риска да бъда открит.“
„О, не се и съмнявам в това — загубата на самоконтрол у Ловеца недвусмислено свидетелстваше за презрението и отвращението, което изпитваше към представителя на собствената си раса. — Не съм споменавал нищо за някакви сериозни наранявания.“
„Погрижих се единствено за две ранички, които бяха толкова малки, че едва се забелязваха. Ако някое друго човешко същество можеше да ги види, сигурно щях да ги оставя да зарастват сами. Дори позволявам на паразитните насекоми да смучат от кръвта на домакина ми, щом наоколо има други хора.“
„Зная. И се гордееш с това!“ — детективът никога не беше изпитвал по-дълбоко отвращение.
„Знаеш ли? Струва ми се, че ти дори не допускаш, че си изгубил играта, нали, Ловецо? За какво си дошъл, да ме залъгваш с хвалбите си ли?“
„Ти се залъгваш сам. Зная, че си оставил комарите да хапят домакина ти само когато наоколо е имало други хора, но не и когато е бил сам. Зная също така, че си затварял микроскопичните му рани. Предполагам, че това би могло да се приеме за смекчаващо вината обстоятелство, ако не беше го правил само за да се избавиш от скуката. Именно тя или по-скоро опитът да започнеш да контролираш домакина си, до който ти непременно щеше да прибегнеш, щеше да те издаде. Никое същество не може да остане бездейно толкова дълго време, без да се побърка.
Ти наистина си постъпил доста предпазливо, като си се заемал с невидимите за човешкото око рани. Все пак едно същество е забелязало твоята дейност, независимо дали е разбрало произхода й или не. Това същество е твоят домакин.
Чух един разговор — между другото ти направи ли си труда да научиш английски? Та в него този човек се определяше като изключително предпазлив, който държи дори и членовете на семейството му да не се захващат с опасни за здравето работи. Тези неща бяха казани и потвърдени от двама различни негови приятели, които го познават от години. И какво виждам аз — същият този човек рови, без да гледа, в сандъче, пълно догоре с остри като нож инструменти, граби с голи ръце дъски, покрити с трески, готови да се забият в кожата му всеки миг, и без да се замисля, ги слага под мишница. Видях го да сече телена мрежа, без да го е грижа, че може да прободе дланта си, да носи без никакви предпазни мерки остър назъбен нож за трион, като нехайно го стискаше в ръката си. Дори невръстно дете проявява повече предпазливост от него. Ти може и да си се скрил от цялото човечество, но твоят домакин знае, че си в него — все едно дали съзнава какво си или не. Той подсъзнателно е забелязал, че дребните наранявания не му влияят по никакъв начин, и това го прави все по-невнимателен. Имал съм възможността да се убедя, че човешките същества действат точно така. Освен това неведнъж съм чувал домакина ти да споменава по различни поводи нещо от рода, че другите привличали комарите, които го тормозят — това означава, че той е забелязал как когато е сам, те не му досаждат.
Виждаш ли, че всъщност нямаше никакъв шанс да останеш неоткрит. Впрочем възможностите са били три — да се опиташ да наложиш контрол над домакина си и да се издадеш, да направиш за него най-малкото, на което си способен, и да се издадеш или да се откажиш да правиш каквото и да е — в такъв случай след време щеше да се предадеш сам. Както виждаш, щях да те заловя, където и да беше отишъл, стига само да бях наблизо. Ти постъпи много глупаво, като избяга на тази планета. У дома просто щяха да ти наложат известни ограничения, а тук нямам друг избор освен да те унищожа.“