Беглецът, който през повечето време го беше слушал внимателно и с интерес, се развесели от последните думи на Ловеца:
„И как ще стане тази работа? Ти не разполагаш с някое от твоите специални средства, с което да ме прогониш оттук, а още по-малко с възможност да опиташ с каквото и да е. Доколкото те познавам, няма да пожертваш домакина ми, за да ме поставиш натясно, а аз не бих се поколебал да го унищожа и ти го знаеш. И въобще, Ловецо, струва ми се, че направи голяма грешка, като ме разкри — досега не бях сигурен дали си ме последвал на планетата, а сега вече зная, че си тук, напълно откъснат от дома — от всякаква възможна помощ и подкрепа. Чувствам се в пълна безопасност, но внимавай за себе си!“
„След като не мога да те убедя в какво дълбоко заблуждение се намираш, единственото, което мога да направя за тебе, е да те оставя, без да се впускам в по-нататъшни обяснения.“
Без да каже нищо повече, Ловецът протече по обратния път и след няколко минути вече беше в стаята на Боб. Той очакваше Дивечът да събуди незабавно своя домакин, но явно врагът му беше преценил съвсем правилно, че дори и да вдигне на нозе г-н Кинард, надали би извлякъл някаква полза от това.
Ловецът се ядосваше на самия себе си. След като се беше досетил, че домакин на неговия враг е г-н Кинард, той веднага свърза този факт с голямото падане на дока, за което заключи, че е предизвикано съвсем умишлено от Дивеча. В този случай Боб явно по някакъв начин се беше издал и детективът не можеше да се съобразява с плана на доктора, изключващ всякакви акции, докато не се въоръжат. Сега вече Ловецът знаеше, че всички тези негови заключения са били напълно погрешни — беглецът дори не е подозирал за близкото съседство на преследвача си, а в разговора си с Дивеча той му беше дал достатъчно информация, за да може другият да се досети без никакво затруднение кой е сегашният му домакин. Следователно Ловецът вече не можеше да напусне Боб, тъй като при престъпника нямаше празно и момчето, което вече наистина беше в опасност, трябваше да бъде опазено, доколкото, разбира се, това беше възможно.
Въпросът, който тревожеше ума на извънземния, след като беше се върнал в тялото на домакина си, беше дали да каже на Боб за надвисналата опасност, или да премълчи. В първия случай щеше да се наложи да обясни на момчето всичко, както си беше, а съзнанието, че баща му е замесен, можеше да се отрази отрицателно върху ефективността на действията на Боб, но пък, от друга страна, незнанието щеше да му навреди не по-малко. В края на краищата извънземният реши да му разкаже всичко и се отпусна в състояние близко до съня.
Общо взето, Боб прие информацията съвсем спокойно, като се разтревожи повече за баща си, отколкото от опасността, надвиснала над самия него. Момчето съвсем трезво обмисляше ситуацията, в която бяха попаднали двамата с Ловеца, без дори да обвини детектива, че се е издал така глупаво. Робърт също достигна до заключението, че се налага да действат със светкавична бързина. Той отбеляза и още нещо, за което Ловецът не беше мислил — възможността Дивечът да напусне сегашния си домакин по всяко време, или по-точно в която и да е нощ. Така че те не можеха да бъдат сигурни дали той ще се намира в майка му или в баща му.
„Това да ни е тревогата — успокои го извънземният. — Засега врагът ни се чувства в пълна безопасност и надали би се нагърбил с главоболията по една нова адаптация. От друга страна, ако реши да го направи и лиши изведнъж баща ти от протекцията, към която той е свикнал, доста бързо ще разберем това, тъй като Арт я е ударил съвсем през просото.“
— А би ли ми казал как стигна до извода, че точно баща ми е най-вероятният домакин?
„Веднъж ти бях споменал за другия възможен път на беглеца. Той се е приземил около рифа. Най-близкото свидетелство за разумна дейност там е резервоарът, който се намира на няколкостотин метра от мястото, където намерихме генераторната обшивка. Дивечът най-вероятно е преплувал дотам — поне аз бих постъпил по този начин. Единствените хора, които посещават редовно това място, са членовете на екипажа на баржата.
Той не е имал възможност да проникне в никой от тях, но затова пък би могъл «да се хване на буксир» за баржата. В такъв случай е излязъл на брега от другата страна на хълма, върху чийто склон се намира строежът на новия резервоар. И така, на мене ми оставаше само да открия някой, който е спал някъде наблизо.
Съществуваше, разбира се, възможността Дивечът сам да е пропълзял до селцето. Тогава щеше да се наложи да претърсваме целия остров наред. Но ако си спомняш, онази вечер именно твоят баща ти препоръча да отидеш на онова местенце под върха, което доказва, че е спал или поне си е почивал там. Следователно той се оказа най-вероятният домакин, в случай че събитията са се развили по този начин.“