— Не, не е — рече Блогс. — Току-що го арестувахме. (Надяваше се да е така.)
Камата беше дълга около двайсет сантиметра, с гравирана дръжка и малка, широка напречна пластина. Върхът й беше остър като игла. Блогс реши, че от това става чудесен инструмент за убиване. Наскоро бе лъскана.
Блогс и инспектор Кинкейд стояха и се взираха в нея; никой не искаше да я пипне.
— Опитвал се да хване автобуса за Единбург — каза Кинкейд. — Един полицай го забелязал на касата и му поискал документите. Той хвърлил куфара си и побягнал. Една кондукторка го ударила по главата с машинката за перфориране. Трябвали му десет минути да се свести.
— Дай да го видим — предложи Блогс.
Двамата тръгнаха надолу по коридора към килиите.
— Ето тук е — рече Кинкейд.
Блогс погледна през шпионката. Мъжът седеше на столче в отсрещния ъгъл, с гръб към стената, кръстосал крака, затворил очи и мушнал ръце в джобовете.
— Този е бил на такива места и преди — отбеляза Блогс.
Мъжът беше висок, с дълго, хубаво лице и тъмна коса. Можеше и да е човекът от снимката, но беше трудно да се твърди със сигурност.
— Искате ли да влезем? — попита Кинкейд.
— След малко. Какво още имаше в куфара му освен камата?
— Инструменти за обири. Доста пари в дребни банкноти. Пистолет и патрони. Черни дрехи и обувки с каучукови подметки. Двеста цигари „Лъки Страйк“.
— А някакви снимки или негативи?
Кинкейд поклати отрицателно глава.
— По дяволите! — изруга Блогс.
— Документите му са на името на Питър Фредрикс от Уембли, Мидълсекс. Казва, че е безработен монтьор и обикаля да търси работа.
— Монтьор ли? — възкликна скептично Блогс. През последните четири години няма безработни монтьори в Англия. Един шпионин би трябвало да знае това. И все пак…
— Да започна ли аз с разпита, или ти ще го водиш? — прекъсна го Кинкейд.
— Ти почни.
Кинкейд отвори вратата, Блогс го последва. Мъжът в ъгъла отвори очи без особено любопитство. И въобще не се помести.
Кинкейд седна до малката гола маса. Блогс се облегна на стената.
— Как е истинското ви име? — запита Кинкейд.
— Питър Фредрикс.
— Какво правите толкова далече от къщи?
— Търся работа.
— Защо не сте в армията?
— Имам слабо сърце.
— Къде бяхте през последните няколко дни?
— Тук, в Абърдийн. Преди това бях в Дънди, а преди Дънди — в Пърт.
— Кога пристигнахте в Абърдийн?
— Оня ден.
Кинкейд погледна към Блогс — той кимна.
— Много ви е тъпа версията — заяви Кинкейд. — Монтьорите няма нужда да си търсят работа. И без това не достигат у нас. Я по-добре кажи истината.
— Това и правя.
Блогс извади всичките монети от джоба си и ги върза на топче в носната си кърпа. Стоеше и гледаше мълчаливо, полюлявайки вързопчето в дясната си ръка.
— Къде е филмът? — попита Кинкейд. Блогс го бе информирал дотолкова, макар и да не беше споменал какво е съдържанието му.
— Не знам за какво говорите. — Изражението на мъжа не се промени.
Кинкейд сви рамене и погледна към Блогс.
— Стани! — заповяда Блогс.
— Моля?
— СТАНИ!
Мъжът се изправи лениво.
— Ела по-близо!
Той пристъпи две крачки към масата.
— Име?
— Питър Фредрикс.
Блогс се отдели от стената и замахна с тежкото вързопче. Ударът попадна точно в хрущяла на носа и мъжът изкрещя, покривайки лицето си с ръце.
— Застани мирно! — рече Блогс. — Име?
Мъжът се изправи и изпъна ръце.
— Питър Фредрикс.
Блогс го удари отново, точно по същото място. Този път мъжът падна на едно коляно и от очите му потекоха сълзи.
— Къде е филмчето?
Задържаният поклати глава.
Блогс го изправи на крака, ритна го в слабините и заби юмрук в стомаха му.
— Какво направи с негативите?
Мъжът се строполи на пода и повърна. Блогс го ритна в лицето. Нещо силно изхрущя.
— Какво става с подводницата? Къде е срещата? Каква е паролата, дяволите да те вземат?…
Кинкейд сграбчи Блогс изотзад.
— Стига толкова — каза той. — Това е мой участък и мога да си затворя очите само за известно време, знаете…
— Не става дума за някаква си дребна кражбица. — Блогс се нахвърли върху него. — Аз съм от МИ-5 и ще правя каквото си поискам в шибания ви участък. Ако затворникът умре, аз отговарям. — Той се извърна към мъжа на пода, който се взираше в тях. На обляното му в кръв лице бе изписано изумление.