Беше вече късен следобед, когато джипът се върна. Люси бе започнала да се тревожи за мъжете, освен че им се сърдеше, задето не се бяха върнали за обяд — бе сготвила толкова вкусни неща. С напредването на деня тя все по-често заставаше до прозорците да погледне дали не идват.
Джипът се заспуска по лекия склон надолу към къщата и тя разбра, че нещо не е наред. Движеше се ужасно бавно, на зигзаг, и в него имаше само един човек.
— О, Господи! — възкликна тя, когато видя, че предната броня е ударена, а фарът — счупен.
Колата се разтресе и спря пред къщата. Вътре седеше Хенри. Той не се помръдна. Люси изтича навън на дъжда и отвори вратата откъм шофьора.
Хенри седеше, отметнал глава назад, с полузатворени очи. Ръката му беше на спирачката. Лицето му беше окървавено и цялото натъртено.
— Какво се е случило? Какво се е случило?
Ръката му се плъзна от спирачката и джипът тръгна напред. Люси се наведе през него и изключи от скорост.
— Дейвид остана при Том… а аз катастрофирах на връщане… — Явно беше, че всяка дума му струва прекалено усилие.
След като Люси вече знаеше какво е станало, обзелата я паника изчезна.
— Влизай вътре! — рече тя остро. Настойчивостта в гласа й успя да го изтръгне от вцепенението му. Той се обърна към нея, стъпи на страничното стъпало да слезе и се просна на земята. Люси видя, че глезенът му е надут като плондер.
Мушна ръце под раменете му и го изтегли нагоре.
— Премести тежестта си на другия крак и се облегни на мен. — Прехвърли дясната му ръка през врата си и почти го отнесе вътре.
Джо я гледаше с широко ококорени очи, докато тя отведе Хенри в дневната и го положи на дивана. Той лежеше по гръб, със затворени очи. Дрехите му бяха подгизнали от вода и целите кални.
— Качи се горе, Джо, и си облечи пижамката, моля те! — рече Люси.
— Ама ти не си ми разказала приказката. Той умрял ли е?
— Не е умрял, катастрофирал е с колата и тази вечер няма да ти разказвам приказка.
Детето започна да хленчи и Люси го погледна строго. Момченцето излезе.
Люси взе голяма ножица от кошничката с ръкоделието и разряза дрехите на Хенри — първо якето, после комбинезона и ризата. Тя смръщи лице озадачено, като видя калъфа с ножа около лявата му ръка, после си помисли, че сигурно е някакъв специален инструмент за чистене на риба или нещо подобно. Когато се опита да го свали, той блъсна ръката й. Тя сви рамене и се насочи към ботушите. Левият излезе лесно, заедно с чорапа, но когато докосна десния, той извика от болка.
— Трябва да се свали — каза му тя. — Налага се да проявиш малко смелост.
Лицето му се изкриви в някаква странна усмивка и той кимна. Тя хвана ботуша внимателно, но здраво с две ръце и го издърпа. Този път той не издаде нито звук. Тя разряза ластика на чорапа и дръпна и него.
— Той се е напишкал! — викна Джо, който бе влязъл в стаята.
— Не, той целият е мокър. — Люси целуна момчето за лека нощ. — Бягай в леглото, миличък. Ще ти подгъна одеялцето след малко.
— Цункай мечо тогава.
— Лека нощ, мечо.
Джо излезе. Люси погледна Хенри. Очите му бяха отворени и той се усмихваше.
— Цункай Хенри тогава.
Тя се наведе и целуна израненото му лице. После внимателно разряза долните му гащи.
Топлината от огъня щеше бързо да изсуши голото му тяло. Тя отиде в кухнята, напълни купа с топла вода и сипа някаква антисептична течност да промие раните му. Намери и руло хигроскопичен памук и се върна в дневната.
— За втори път се появяваш полумъртъв на прага ми — каза тя и се захвана за работа.
— Обикновената парола — изведнъж каза Хенри. Думите прозвучаха рязко и отсечено.
— Какво?
— Чака при Кале една армия-фантом…
— Хенри, за какво говориш?
— Всеки петък и понеделник…
Най-накрая тя осъзна, че той бълнува.
— Не се мъчи да говориш — рече тя и вдигна леко главата му, за да почисти засъхналата кръв около цицината.
Изведнъж той седна, вторачи се свирепо в нея и попита:
— Кой ден сме днес? Кой ден сме?
— Неделя е, успокой се.
— Добре.
След това се укроти и я остави да махне ножа. Тя изми лицето му, превърза пръста с откъртения нокът и сложи компрес на глезена му. Когато свърши, се изправи и се загледа в него. Той сякаш спеше. Тя докосна дългия белег на гърдите му и звездичката на хълбока му. Сигурно е по рождение, реши тя.