Выбрать главу

— Мога да летя съвсем добре — рече той, — а на тях ще им трябват хора, избухне ли веднъж тая война. Казват, че този път всичко ще се реши във въздуха.

— Не се ли страхуваш? — попита тихо тя.

— Ни най-малко — отвърна той. После я погледна и добави: — Всъщност да, страхувам се.

Люси реши, че той е много смел, и стисна ръката му.

Малко по-късно те сложиха банските костюми и слязоха на езерото. Водата беше бистра и хладна, слънцето още силно, а въздухът топъл. Двамата се хвърлиха във водата, заливайки се от смях.

— Можеш ли да плуваш?

— По-хубаво от теб.

— Добре. Обявявам ти състезание до острова.

Тя заслони очи, за да погледне към слънцето, и застина неподвижно за около минута, преструвайки се, че не съзнава колко съблазнителна изглежда в мокрия бански костюм с вдигнати нагоре ръце и изправени рамене. Покритото с храсталаци и дървета островче беше на около триста ярда, в средата на езерото.

Тя отпусна ръце, извика „Старт!“ и се понесе напред в бърз кроул.

Дейвид спечели, разбира се, с тия негови безкрайно дълги ръце и крака. Люси усети, че изостава някъде на около петдесет ярда от островчето. Премина на бруст, но беше твърде изтощена и за това, та трябваше да се обърне на гръб и да се остави водата да я носи. Дейвид, който вече седеше на брега, пъхтейки като морж, се плъзна обратно във водата и заплува да я посрещне. Той мина зад нея, подхвана я под раменете, както правят спасителите, и я изтегли бавно на брега. Ръцете му я държаха току под гърдите.

— Знаеш ли, че ми харесва така — рече той и тя захихика, макар че бе останала почти без дъх.

— Май ще трябва да ти кажа — продължи Дейвид след малко.

— Какво? — изпъхтя тя.

— Езерото е дълбоко само четири стъпки.

— Ах, ти!… — Тя се изтръгна от ръцете му с пляскане и смях и се изправи на крака.

Той я хвана за ръка и я поведе към брега, после навътре, към дърветата. Показа й стара дървена лодка, която гниеше с дъното нагоре под един глог.

— Когато бях малък, идвах тук с тая лодка. Носех една от лулите на баща ми, кутия кибрит и щипка тютюн, завита в хартия. Тук се криех да пуша.

Бяха на една полянка, заобиколена отвсякъде с храсти. Тревата под нозете им беше чиста, мека. Люси се стовари тежко на земята.

— На връщане ще плуваме бавно — рече Дейвид.

— Не ми се говори още за това — отвърна тя.

Той седна до нея и я целуна, после бавно натисна раменете й назад и тя се отпусна в цял ръст на тревата. Започна да я гали по бедрата, да я целува по шията и скоро тя спря да трепери. И когато нежно и колебливо постави ръка върху меката издутина между краката й, тя се изви нагоре, та да може по-добре да усети тази ръка. Люси притегли лицето му към своето и го целуна страстно, с разтворени устни. Ръцете му посегнаха към презрамките на банския и той ги смъкна от раменете й.

— Не! — възкликна тя.

Той зарови лице между гърдите й.

— Моля те, Люси!

— Не.

— Може да е последният ми шанс — погледна я умолително той.

Тя се извъртя настрани и стана. После, понеже беше война и понеже младото му зачервено лице бе толкова жално, и понеже огънят вътре в нея не искаше да угасне, тя свали с бързо движение банския си и дръпна плувната шапка, при което махагоновата коса се разпиля по раменете й. После коленичи пред него, обхвана лицето му с ръце и притегли устните му към гърдите си.

Люси загуби девствеността си безболезнено, ентусиазирано и някак си доста бързо.

Пикантният привкус на вина само правеше спомена по-приятен. Дори и да бяха я съблазнили съвсем съзнателно, тя се бе оказала напълно готова, да не кажем нетърпелива, особено към края.

Люси почна да се облича за път. Беше го изненадала на два пъти оня следобед на острова — веднъж, когато го накара да я целува по гърдите, и отново, когато със собствените си ръце го насочи в себе си. Явно такива неща не се случваха в книжките, които той четеше. Като повечето свои приятелки, Люси черпеше информация по проблемите на секса от романите на Д. Х. Лорънс. Вярваше на хореографията, описана там, но не и на звуковите ефекти — нещата, които героите му правеха един на друг, звучаха добре, но не чак толкова, и Люси не очакваше никакви тръби, гръмотевични бури или звън на цимбали в мига на сексуалното си пробуждане.