Хитлер поклати глава в знак на несъгласие.
Йодл каза:
— Има още едно уж незначително сведение, което ми се струва доста важно. Кралската бронирана дивизия е прехвърлена от Северна Англия в Хоув на югоизточния бряг, за да се присъедини към Първа американска армия под командването на генерал Патън. Подслушахме техни радиограми — объркали нещо с багажа, сребърните прибори на едно подразделение заминали за друго и глупаците се караха за тях по радиото. А това е елитна английска дивизия, съставена почти изцяло от благородници, със синя кръв знаете. Командва се от сър Алън Хенри Шафто Ейдър, генерал от британската армия. Сигурен съм, че те ще са в центъра на събитията, когато наистина почнат.
Хитлер помръдна нервно ръце, лицето му се изкриви в гримаса на нерешителност.
— Генерали! — излая той. — Вечно получавам противоречиви съвети, ако въобще ми се дават такива. Трябва непрекъснато да ви казвам какво да правите…
С типичната си смелост Рундщед се хвърли с главата напред.
— Мой фюрер, разполагате с четири превъзходни танкови дивизии, които бездействат тук, в Германия. Ако се окажа прав, те никога няма да успеят да стигнат навреме в Нормандия, за да спрат десанта. Умолявам ви, наредете им да тръгнат към Франция и ги поставете под командването на Ромел. Ако грешим и те дебаркират при Кале, поне ще бъдат достатъчно близо да се включат в боевете на един ранен етап.
— Не знам… не знам! — Очите на Хитлер се разшириха и Рундщед се запита дали пак не бе прекалил.
— Мой фюрер, днес е неделя — намеси се за пръв път Путкамер.
— Е, и?
— Утре вечер подводницата може да прибере нашия агент. Иглата.
— А, да, ето човек, на когото може да се вярва.
— Той, разбира се, може да се обади по радиото по всяко време, макар че е много опасно…
— Време за отлагане няма — заяви Рундщед. — И въздушните нападения, и саботажите са се увеличили драстично. Десантът може да започне едва ли не всеки миг.
— Не съм съгласен — заяви Кранке. — Времето няма да е подходящо до началото на юни…
— А то съвсем не е далеч…
— Достатъчно! — изкрещя Хитлер. — Реших! Танковете ми остават в Германия. Засега. Във вторник — а дотогава ще трябва да имаме сведения от Иглата, ще преразгледам дислокацията на тези части. Ако неговата информация сочи към Нормандия — аз вярвам, че ще е така, — ще придвижа танковете.
— А ако той не се обади? — попита тихо Рундщед.
— Ако не се обади, пак ще преразгледам въпроса. — Рундщед кимна в знак на съгласие.
— С ваше разрешение се връщам в армията си.
— Тръгвайте!
Рундщед се изправи, козирува и излезе. Облицованият с медни листове асансьор полетя надолу, цели четиристотин стъпки, към подземния гараж. Рундщед усети как стомахът му се преобръща и се запита дали това се дължи на скоростта при слизането или на мисълта, че съдбата на страната му бе в ръцете на един шпионин, чието местонахождение беше неизвестно.
Шеста част
31.
Люси се събуждаше бавно. Измъкваше се постепенно и лениво от топлите дълбини на съня. Светът нахлуваше частица по частица: първо топлото, силно мъжко тяло до нея, после непознатото усещане за чуждо легло — беше при Хенри, ревът на бурята, бушуваща отвън все така сърдито и неуморно вече трети ден; лекият мирис на мъжката кожа, ръката й, преметната през гърдите му, и кракът й върху неговия — сякаш да го задържи вечно при себе си; гърдите й, притиснати до рамото му, дневната светлина, натискаща клепачите й, лекото му равномерно дишане. И тогава изведнъж — сякаш й хрумна отговорът на сложна гатанка — тя осъзна, че лежи най-нагло и безсрамно до мъжа, когото познава само от четирийсет и осем часа. Лежаха голи в леглото в къщата на съпруга й. За втори път.
Тя отвори очи и видя Джо. Господи… беше се успала.
Разрошеното момченце стоеше до леглото по пижамка, с пръст в уста и се взираше с широко отворени очи в майка си, която се гушкаше в леглото с непознатия чичко. Люси не можеше да прочете нищо в погледа му, защото по това време той обикновено се кокореше на всичко, като че ли всяка сутрин откриваше един нов и прекрасен свят. Тя се вгледа в него мълчаливо, без да знае какво да каже.