Тя го погледна за миг — мъжа, облечен в шубата на Дейвид, хванал небрежно пушката на Дейвид — и се зачуди дали наистина ще стреля по нея, ако потегли с колата. И тогава си спомни за онази ледена жилка някъде дълбоко у него, която бе усетила от самото начало, и разбра, че този безкрайно твърд и напълно безмилостен човек може да извърши всичко.
Люси усети, че е изтощена до смърт. Бавно включи на задна скорост и вкара джипа в хамбара, после изключи мотора, излезе от колата и тръгна с Джо към къщата. Нямаше представа какво ще каже на Хенри, как ще се държи в негово присъствие, как ще прикрие факта, че знае — ако вече не се бе издала.
Нямаше представа.
Но остави вратата на хамбара отворена.
32.
— Това е мястото, Първи — каза капитанът и отпусна бинокъла.
Първият помощник се взря през дъжда и пръските.
— Не става май много за курорт, а, сър? Бая суровичко, бих казал.
— Така изглежда. — Капитанът беше стар морски вълк с посивяла брада, който бе изкарал първата война в Германия. Бе свикнал да не обръща внимание на контешките приказки на помощника си, защото момчето се беше оказало — противно на всичко очаквания — чудесен моряк.
„Момчето“, което минаваше трийсетте и според стандартите на тази война беше вече „стара пушка“, нямаше представа за снизхождението, с което се отнасяха към него. То се хвана за перилата, за да се задържи на крака, докато корветата се изкатери по водната маса, застина на гребена на вълната и се гмурна в браздата.
— И след като сме тука, сър, какво ще правим по-нататък?
— Ще обикаляме около острова.
— Много добре, сър.
— И ще гледаме за подводницата.
— В такова време никоя няма да изплува на повърхността, сър, а за да я видим, трябва да е на метър от нас.
— Бурята ще спре до довечера, най-късно до утре. — Капитанът започне да тъпче лулата си с тютюн.
— Така ли мислите?
— Сигурен съм.
— Моряшки инстинкт, предполагам?
— Прогнозата за времето.
Корветата заобиколи носа и пред тях се откри малък залив с някакъв пристан. Над него, на върха на платото бе кацнала малка, квадратна къщичка, свила се под напора на вятъра.
— Веднага щом можем, ще изпратим горе хора — каза капитанът, посочвайки натам.
— И все пак… — поклати глава помощникът.
— Какво?
— Всяка обиколка ще ни отнема около час, бих казал.
— Е, и?
— И… освен ако нямаме страхотен късмет и не се окажем на самото място в точно уреченото време…
— Подводницата ще изплува, ще си прибере пътника и ще потъне отново, без да успеем да видим даже и вълничките след нея — заключи капитанът.
— Точно така.
Капитанът запали лулата си с вещина, която говореше за дълъг опит в извършването на подобни операции при бурно море. Дръпна няколко пъти, после вдъхна дълбоко пушека.
— „Да мислим, не е наший дълг“ — провъзгласи той и издуха пушека през ноздрите си.
— Доста неуместен цитат, сър.
— Защо?
— Отнася се за злощастната атака на Леката кавалерия.
— Никога не съм го знаел — продължи да пуфка с лулата капитанът. — Ето едно от предимствата да не си много образован.
В източния край на острова имаше още една къщичка. Капитанът я огледа през бинокъла и забеляза, че на покрива е поставена голяма, на пръв поглед почти професионална антена.
— Спаркс! — извика той. — Я виж дали не можеш да хванеш по радиото тая къща! Опитай честота на Кралския корпус за наблюдение.
Когато къщичката изчезна, радистът извика:
— Не отговарят, сър.
— Добре, Спаркс — отвърна капитанът. — Не беше кой знае колко важно.
Моряците от катера на бреговата охрана седяха в голямата каюта в пристанището на Абърдийн, играеха на двайсет и едно на монети и размишляваха за слабоумието, от което като че ли неизбежно страдат висшите чинове.
— Карта? — рече Джак Смит, който беше истински шотландец въпреки името си.
Шишкото лондончанин Албърт Париш, по прякор Клечо, му подаде вале.
— Гръмнах — рече Смит.
Клечо си прибра печалбата.
— Паричка по паричка… — заяви той с престорено учудване. — Дано доживея да си ги похарча всичките.
Смит изтри запотеното отвътре стъкло на илюминатора и погледна навън. Вързаните лодки подскачаха нагоре-надолу по вълните.
— Шкиперът така се е паникьосал, сякаш ще ходим до Берлин, а не до Острова на бурите.