После я осени нова идея — и коварството й направо я изуми.
Тя завъртя обратно капачката и отиде напред, към мотора. Провери дали е изключен и вдигна капака. Не разбираше кой знае колко от техника, но позна капачката на разпределителя и кабелите, които водеха към мотора. Натика тубата с бензина здраво до блока и отвинти капачката.
В чантата с инструментите имаше ключ за свещи. Тя извади една свещ, провери отново дали двигателят е изключен и постави свещта в гърлото на тубата, залепвайки я с лейкопласт. После затвори капака.
Когато Хенри пристигнеше, щеше, естествено, да се опита да подкара джипа. Щеше да запали, стартерът щеше да превърти, свещта да произведе искра и бензинът — да избухне.
Не беше сигурна какво точно щеше да стане, но бе убедена, че няма кой знае колко да й помогне.
Час по-късно съжаляваше за хитрината си.
Тътреше се тежко през калта, мокра до кости, заспалото дете на рамото й просто я смазваше с тежестта си, искаше й се само да легне на земята и да умре. Сега капанът, ужким заложен от нея, й се струваше твърде съмнителен и рискован — бензинът щеше да изгори, а не да избухне, а можеше и въобще да не се запали, ако в гърлото на тубата нямаше достатъчно въздух; в най-лошия случай Хенри можеше да заподозре клопката, да вдигне капака, да развинти бомбата, да налее бензина в резервоара и да подкара след нея.
Тя се поколеба дали да не си почине малко, но реши, че ако спре, може въобще да не продължи.
Къщата на Том трябваше вече да се вижда. Люси не би могла да се обърка, дори и да не бе минавала често по този път. Островът беше прекалено малък, за да се загуби на него човек.
Тя позна храстите, където веднъж с Джо бяха видели лисица. Намираха се някъде на около миля от къщата на Том. Сигурно щеше да я е зърнал досега, ако не беше този дъжд.
Тя прехвърли Джо на другото си рамо, премести пушката от едната ръка в другата и се насили да продължи, местейки крак след крак.
Когато най-накрая съзря къщичката през пелената от дъжд, бе готова да заплаче от облекчение. Беше по-близко, отколкото си мислеше — оставаше й не повече от четвърт миля.
Изведнъж Джо стана някак си по-лек и макар че последната отсечка беше нагоре по хълма — единствения хълм на острова, — тя я преодоля за нула време.
— Том! — извика тя, докато се приближаваше към вратата. — Том, Том!
Кучето залая в ответ. Тя влезе.
— Бързо, Том!
Боб заскача възбудено около краката й, лаейки яростно. Том не можеше да е далеч, сигурно беше отишъл до пристройката. Люси се качи по стълбите и сложи Джо на леглото.
Радиото беше в спалнята, някаква сложна на вид машинария с много кабели, циферблати и копчета. Имаше и нещо, което приличаше на морзов ключ, Люси го докосна за проба и то изпиюка. Някакъв далечен спомен изплува в съзнанието й, нещо от приключенски роман, прочетен в училище — морзовият код за SOS. Тя натисна ключа отново — три къси, три дълги, три къси.
Къде беше Том?
Тя чу някакъв шум и изтича до прозореца.
Джипът се изкачваше нагоре по хълма към къщата.
Хенри бе открил капана и беше налял бензина в резервоара.
Къде беше тоя Том?
Тя изхвърча от спалнята. Да слезе, да заблъска по вратата на пристройката! Но се спря. Боб стоеше в рамката на отворената врата на другата, празната спалня.
— Ела тука, Боб — рече тя. Кучето не се помръдна, само излая. Тя се приближи до него и се наведе да го вземе.
Тогава видя Том.
Той се бе проснал по гръб на голите дъски в празната стая, очите му се взираха безжизнено в тавана, шапката му лежеше, обърната наопаки, на пода до главата. Шубата му беше разтворена и на ризата бе избило малко петно от кръв. Близо до ръката му имаше кашон с уиски и в главата на Люси изплува глупавата мисъл: „Не знаех, че пие толкова“.
Тя хвана китката му.
Беше мъртъв.
Мисли, мисли!
Вчера Хенри се беше върнал в къщата целият натъртен, като че ли се бе бил с някого. Сигурно тогава бе убил Дейвид. Днес беше дошъл тук, при Том, „да вземе Дейвид“, както й беше казал. Но той, разбира се, знаеше, че Дейвид го няма тук. Защо се бе върнал тогава? Явно за да убие Том.
Сега Люси беше съвсем сама.
Тя хвана кучето за нашийника и го изтегли настрани от трупа на господаря му. После, тласкана от някакъв порив, се върна и закопча шубата върху малката рана от камата, която бе убила Том, затвори вратата, върна се в другата стая и погледна през прозореца. Джипът се доближи до къщата и спря. Хенри слезе.