34.
На корветата чуха сигнала за помощ.
— Капитане, сър! — извика Спаркс. — Току-що хванах едно SOS от острова.
— Нищо не можем да сторим, докато не успеем да спуснем на вода лодката — намръщи се капитанът. — Казаха ли нещо друго?
— Нито дума, сър. Дори не го повториха.
— Нищо не можем да направим — повтори капитанът. — Обади се на Центъра и им съобщи за това. И продължавай да следиш ефира.
— Тъй вярно, сър.
Един подслушвателен пост на МИ-8 на планински връх в Шотландия също улови сигнала. Младият телеграфист, когото бяха пенсионирали от Кралските въздушни сили заради раните в корема, се мъчеше да хване сигнали от немски кораби в Норвегия и не обърна внимание на SOS-а. Но когато дежурството му свърши след пет минути, той съобщи на офицера какво е чул.
— Предадоха го само веднъж — каза той. — Сигурно е някоя рибарска гемия близо до шотландския бряг. Сума ти корабчета ще закъсат в това време.
— Остави на мен — рече офицерът. — Аз ще се обадя на началството. Ще трябва май да съобщя и в Уайтхол. Такъв е редът, знаеш.
— Благодаря, сър.
В базата на Кралския корпус за наблюдение цареше паника. SOS, естествено, не беше сигналът, който един наблюдател трябваше да подаде в случай, че забележеше вражески самолет, но те знаеха, че Том е стар, и никой не би могъл да гарантира какъв сигнал ще изпрати, ако е много развълнуван. Така че сирените за въздушна тревога завиха, останалите постове бяха вдигнати на крак и по цялото източно крайбрежие на Шотландия бяха изкарани противовъздушните оръдия. Радиотелеграфистът в базата се опитваше отчаяно да се свърже с Том.
Никакви немски бомбардировачи, разбира се, не се появиха и от военното министерство пожелаха да разберат защо е била обявена пълна тревога, когато в небето се носят само няколко пършиви гъски?
Беше им казано защо.
И от бреговата охрана чуха SOS-а.
И щяха да отговорят, ако беше на вярната честота и ако можеха да установят къде се намира радиопредавателят, и ако той беше на поносимо разстояние от брега.
Те се досетиха, че тъй като беше на честотата на кралските наблюдатели, сигналът явно е изпратен от стария Том и че от Корпуса ще вземат мерки каквото й да се е случило.
Когато вестта стигна до играещите карти на катера в пристанището на Абърдийн, Клечо раздаде още по една ръка и заяви:
— Сега ще ви кажа какво се е случило. Старият Том е хванал военнопленника и сега седи на главата му и чака армията да дойде да прибере оня нещастник.
— Дръжки! — заяви Смит и всички единодушно се съгласиха с дълбокомисленото му заключение.
И на подводницата го чуха.
Бяха все още на повече от трийсет морски мили от Острова на бурите, но Вайсман въртеше копчето безразборно да види какво ще улови — и с тайната надежда да хване, колкото и невероятно да изглеждаше, записи на Глен Милър за американските войници в Англия — и тунерът му се оказа точно на тази вълна точно в този момент. Той предаде информацията на командира лейтенант Хеер, като добави само:
— Не беше на честотата на нашия човек.
— Тогава не означава нищо — заяви все така раздразнено майор Вол.
Хеер не пропусна възможността да го поправи.
— Означава — рече той. — Означава, че на повърхността може би ще става нещо, когато изплуваме.
— Само че това едва ли ни засяга.
— Едва ли — съгласи се Хеер.
— Тогава не ни интересува.
— Може би да, а може би не.
Спориха за това през цялото време, докато стигнат до острова.
И така, оказа се, че в рамките на пет минути флотата, Кралския корпус за наблюдение, МИ-8 и бреговата охрана, всички се обадиха на Годлиман да му кажат за получения SOS.
Годлиман от своя страна се обади на Блогс, който най-накрая бе заспал дълбоко пред камината в общата зала. Острият звън на телефона го стресна и той скочи на крака, решил, че самолетите вече излитат.
Един пилот вдигна слушалката, каза „да“ на два пъти и я подаде на Блогс.
— Търси ви някой си мистър Годлиман.
— Здрасти, Пърси.
— Фред, някой на острова току-що предаде SOS.
— Кой? — разтърси глава Блогс, за да прогони окончателно съня.
— Не знаем. Имало е само едно повикване, не го повториха и изглежда, въобще не ни чуват.