— И все пак сега вече няма почти никакво съмнение.
— Да. Всичко готово ли е там горе?
— Всичко, без времето.
— Успех!
— Благодаря.
Блогс затвори и се върна при младия пилот, който още четеше „Война и мир“.
— Добри новини — каза му той. — Онзи копелдак определено е на острова.
— Прекрасно — рече пилотът.
35.
Фейбър затвори вратата на джипа и тръгна доста бавно към къщата. Пак беше облякъл шубата на Дейвид. Целите му панталони бяха кални — от падането, а мократа коса бе прилепнала към черепа. Леко накуцваше с десния крак.
Люси се дръпна от прозореца и хукна надолу по стълбите. Пушката беше на пода в антрето, където я беше оставила. Тя я грабна. Изведнъж й натежа страшно много. Никога не бе стреляла и нямаше представа как да провери дали е заредена. Ако имаше време, щеше да се оправи някак си, но време нямаше.
Тя пое дълбоко въздух и отвори външната врата.
— Стой! — изкрещя тя. Гласът й прозвуча по-пискливо, отколкото й се искаше, направо истерично.
Фейбър се усмихна любезно и продължи напред. Люси насочи пушката към него, стиснала магазина с лявата и цевта с дясната ръка. Пръстът й беше на спусъка.
— Ще те убия! — изрева тя.
— Не ставай глупава, Люси — каза той меко. — Нима би могла да ми причиниш болка? След всичко онова, което правихме заедно? Не се ли обичахме поне мъничко, а?
Вярно беше. Беше си казвала, че не може да се влюби в него, и това бе вярно. Но и бе изпитвала нещо към него, ако не любов, то много близко до любов.
— Ти знаеше за мен следобед — продължи той. Сега беше на стотина стъпки от нея. — И това не ти попречи тогава, нали?
Вярно беше донякъде. Тя си спомни как бе застанала върху него, притиснала ръцете му към гърдите си — и тогава осъзна какво цели той…
— Люси, можем да се оправим само двамата, да се обичаме…
…и дръпна спусъка.
Разнесе се оглушителен гръм, пушката подскочи в ръцете й и прикладът натърти хълбока й. Люси едва не я изпусна. Не си беше представяла, че стрелбата е такова нещо. За момент се усети напълно оглушала.
Куршумът прелетя високо над главата на Фейбър, но въпреки това той се наведе, обърна се и хукна на зигзаг назад към джипа. Люси се изкуши да стреля отново, но се сдържа навреме: ако той разбереше, че и двете цеви са празни, нямаше какво да го спре.
Фейбър отвори рязко вратата на джипа, скочи вътре и се спусна надолу по хълма.
Люси знаеше, че ще се върне.
Но изведнъж се почувства щастлива, почти весела. Бе спечелила първия рунд — беше го прогонила…
Той щеше, разбира се, да се върне.
И все пак преимуществото беше на нейна страна. Тя беше вътре, имаше пушка. И време да се приготви.
Да се приготви. Трябваше да бъде готова. Следващият път той щеше да измисли нещо по-хитроумно. Сто на сто щеше да се опита да я изненада по някакъв начин.
Надяваше се, че ще изчака да се стъмни — това щеше да й даде време.
Първо трябваше да презареди пушката.
Люси отиде в кухнята. Том държеше всичко в кухнята: храна, въглища, провизии — и имаше пушка като тази на Дейвид. Тя знаеше, че двете пушки са еднакви, защото Дейвид бе разгледал оръжието на Том и бе поръчал да му пратят точно същото. Двамата обичаха да говорят надълго и нашироко за оръжия.
Тя намери пушката на Том и патроните и ги постави заедно със своето оръжие на кухненската маса.
Машинариите бяха просто нещо, тя беше убедена в това. Жените се шашваха от най-простата техника само от притеснение, не от глупост.
Започна да върти в ръцете си пушката, държейки цевта далеч от себе си, докато накрая тя не се отвори. После повтори наум всяко движение, което бе направила, за да се отвори, и го изрепетира няколко пъти.
Беше изненадващо просто.
Тя зареди и двете пушки. После, за да е сигурна, че е направила всичко точно, насочи пушката на Том към стената на кухнята и дръпна спусъка. Посипа се мазилка, Боб залая като луд, тя пак се натърти и едва не оглуша. Но сега вече беше въоръжена.
Трябваше да запомни да дърпа спусъка леко, за да не рита пушката и да не се отклонява. Мъжете сигурно ги учеха тия неща в казармата.
След това какво? Трябваше да попречи на Хенри да влезе в къщата.
И двете врати, разбира се, не се заключваха. Ако на този остров станеше обир, пострадалият щеше да знае, че извършителят е от другата къща. Люси разрови кутията с инструменти на Том и намери брадва с лъскаво наточено острие. Тя застана на стълбището и започна да сече перилата.