Ръцете я заболяха, но след пет минути вече разполагаше с шест къси, яки дъбови дъски. Намери чук и няколко пирона и закова дъските на двете врати, по три на всяка, с по четири пирона върху всяка дъска. Когато свърши, й идеше да завие от болката в китките, чукът беше тежък като олово, но я чакаше още работа.
Тя грабна една шепа лъскави, десетсантиметрови пирони и закова всичките прозорци в къщата. Направи голямо откритие — разбра защо мъжете винаги слагат по някой пирон в устата си; просто за работата трябваха две ръце, а ако сложеше пироните в джоба, те бодяха доста неприятно.
Когато свърши, беше вече тъмно. Тя не запали осветлението.
Той пак можеше да влезе в къщата, естествено, но поне нямаше да е тихо. Трябваше да счупи нещо — тя щеше да го чуе и да го чака със заредените пушки.
Люси се качи горе с тях да види как е Джо. Момченцето още спеше на леглото на Том, увито в одеялцето си. Люси драсна клечка кибрит и се взря в личицето му. Приспивателното явно му беше подействало здравата, но цветът му беше добър, температурата изглеждаше нормална и детето дишаше леко.
— Стой си така, малкият ми — прошепна Люси. Неочакваният прилив на нежност още повече я ожесточи към Хенри.
Тя започна да кръстосва неспокойно из къщата и да наднича през прозорците в тъмното. Кучето я следваше навсякъде по петите. Остави едната пушка на горната площадка и взе със себе си другата, а брадвата затъкна в колана на панталоните си.
Спомни си за радиото и начука още няколко пъти SOS. Нямаше никаква представа дали някой я чува, или не, дали радиото работи. Не знаеше нищо друго освен този сигнал, така че не можеше да предаде нищо повече.
Хрумна й, че и Том може би не е знаел нищо в началото. Трябваше да има някъде учебник или нещо подобно. Само да можеше да каже на някого какво става тук… Тя прерови къщата, изхаби дузина кибритени клечки и всеки път изпитваше панически ужас, когато драснеше някоя близо до прозорец на долния етаж. Не намери нищо.
Добре де, може и да е знаел морзовата азбука.
От друга страна, защо ли му трябваше? От него се искаше само да съобщи в Центъра, че се приближават вражески самолети, и тази информация можеше да се предаде нешифрована в ефир — au clair, както беше казал Дейвид.
Тя се върна в спалнята и отново огледа радиото. От едната страна на голямата кутия имаше микрофон — просто не го бе видяла преди.
Ако можеше да им каже нещо, тогава и те можеха да й отговорят.
Да чуе друг човешки глас — естествен, нормален, английски глас, — изведнъж й се стори най-примамливото нещо на света.
Тя взе микрофона и започна да върти напосоки копчетата.
Боб пролая тихо.
Люси остави микрофона и протегна ръка към него в тъмнината.
— Какво има, Боб?
Кучето излая отново. Тя усети как ушите му щръкват нагоре. Люси изпитваше панически страх; увереността, която бе почувствала, след като прогони Хенри с пушката и разбра как да я зарежда, и барикадира вратите, и закова прозорците… се изпари напълно при първото пролайване на кучето.
— Бързо долу! — прошепна тя. — Тихо!
Хвана го за нашийника и го остави да я води по стълбите. Тя протегна ръка в тъмното, за да се улови за парапета, забравяйки, че го бе насякла за барикадите си, залитна и едва не падна. Но успя да се задържи на крака и засмука треската, забила се в пръста й.
Кучето спря за миг в антрето, после излая по-силно и я дръпна към кухнята. Тя го взе притисна муцуната му за да го накара да спре, после се промъкна през вратата.
Люси погледна към прозореца, но пред очите й беше само дълбока тъмнина.
Тя наостри уши. Прозорецът изскърца, отначало почти недоловимо, после по-високо. Хенри се опитваше да влезе. Боб изхърка заплашително, но сякаш разбра защо стискат изведнъж муцуната му.
Нощта някак си утихна. Бурята отминаваше, макар и почти недоловимо. Хенри сякаш се бе отказал от кухненския прозорец. Люси отиде в дневната.
И пак чу как старото дърво проскърцва под нечий натиск. Сега Хенри изглеждаше твърдо решен да влезе: последваха три приглушени удара, сякаш блъскаше по прозореца с възглавничката на дланта си.
Люси пусна кучето на земята и вдигна пушката. Може би си въобразяваше, но сякаш виждаше прозореца пред себе си като някакъв сив квадрат в непрогледната тъмнина. Ако той го отвореше, тя щеше да стреля веднага.
Раздаде се много по-силен удар. Боб не можа да се овладее и излая силно. Тя чу някакво стържене отвън.