Малката спортна кола гълташе с лекота баира. Люси се взираше с полузатворени очи в тъмнината пред тях. Спускането беше стръмно, с много завои. Люси чу далечното буботене на приближаващ се камион.
Гумите изсвириха — Дейвид вземаше твърде спортно завоите.
— Май караш доста бързо — рече Люси меко.
На един ляв завой задницата на колата занесе. Дейвид превключи на по-ниска скорост, не посмя да натисне спирачка, да не би да поднесе отново. Засенените фарове осветяваха едва-едва храстите от двете страни. Следваше рязък десен завой и Дейвид отново загуби контрол над колата. Завоят сякаш нямаше край. Малката кола се подхлъзна настрани и се завъртя на 180 градуса, тръгна със задницата напред, после продължи да се върти в същата посока.
— Дейвид! — изпищя Люси.
Неочаквано се показа луната и те видяха камиона. Пълзеше нагоре по баира като охлюв, а лунната светлина посребряваше гъстия дим, струящ през стеснения като зурла покрив. Люси успя да види лицето на шофьора, дори и платнената му шапка, и мустаците; зяпнал от изумление, той удари спирачки.
Колата летеше отново напред. Имаше място точно колкото да се разминат, ако Дейвид успееше да я овладее. Той завъртя кормилото и натисна газта. Беше грешка.
Колата се удари челно в камиона.
4.
Чужденците си имат шпиони, Англия си има военно разузнаване. И като че ли този евфемизъм не е достатъчен, та се прибягва и до съкращението МИ. През 1940 година МИ беше част от военното министерство, растеше неудържимо, като див бурен — ясно защо, и разните му там отдели бяха известни само с номерата си: МИ-9 отговаряше за каналите за бягство от военнопленническите лагери в окупирана Европа до някоя неутрална страна; МИ-8 следеше вражеските радиопредавания и струваше колкото шест полка и повече; МИ-6 изпращаше агенти във Франция.
През есента на 1940 година професор Годлиман започна да работи за МИ-5. Той се появи във военното министерство на Уайтхол едно хладно септемврийско утро, след като цяла нощ бе гасил пожари в Ийст Енд — въздушните нападения бяха в разгара си, а той беше помощник-пожарникар.
В мирно време разузнаването се ръководеше от военни, макар че тогава, по мнението на Годлиман, от шпионаж полза нямаше; сега обаче той откри, че отделът е пълен с аматьори, и с възторг установи, че познава поне половината от тях. Първия ден срещна познат адвокат, с когото членуваха в един и същи клуб, един експерт по история на изкуството, с когото бяха учили заедно в колежа, един специалист по архивите от неговия университет, както и любимия си автор на детективски романи.
В 10 часа сутринта го заведоха в кабинета на полковник Тери. Полковникът явно беше дошъл преди няколко часа — в кошчето имаше два празни пакета цигари.
— Трябва ли вече да ти викам „сър“? — попита Годлиман.
— Нямаме време за глупости, Пърси. И „чичо Андрю“ става. Сядай.
Въпреки всичко сега от Тери се излъчваше някаква деловитост, каквато по време на обяда им в „Савой“ нямаше. Годлиман забеляза, че чичо му не се усмихва, а погледът му непрекъснато бяга към непрочетения куп сводки на бюрото.
Тери погледна часовника си и заяви:
— Ще те въведа набързо в положението, така да се каже, и ще приключим лекцията, която започнахме на оня обяд.
— Този път няма да се правя на толкова важен — усмихна се Годлиман.
Тери запали нова цигара.
Шпионите на Канарис в Англия се оказали големи некадърници. (Тери заприказва така, сякаш разговорът им бе прекъснат преди пет минути, а не преди три месеца.) Дороти О’Грейди била типичен пример — заловили я да реже телефонните кабели около военната база на остров Уайт. Тя пишела писма до Португалия със симпатично мастило, каквото можеше да се купи във всеки магазин за играчки.
Новата вълна шпиони дошла в Англия през септември. Задачата им била да проведат разузнаване из страната като част от подготовката за общо нападение: да начертаят карти на плажовете, подходящи за десант, на полетата и пътищата, годни за кацане на безмоторни транспортни самолети, на противотанкови заграждения, пътни препятствия и бариери от бодлива тел.
Групата се оказала наистина зле подбрана, набързо подготвена, недостатъчно обучена и лошо екипирана. Типичен пример в това отношение били четиримата агенти, пристигнали през нощта на 2 срещу 3 септември — Майер, Кибом, Поне и Валдберг. Кибом и Поне се приземили на зазоряване близо до Хайт и били арестувани от редник Толърви от Леката пехота на Съмърсет, който ги изненадал, докато настървено режели голям, мръсен салам сред пясъчните дюни.